Икономиката на Казахстан демонстрира силен растеж, значително засилвайки позициите си както в постсъветското пространство, така и в световен мащаб

Източник: СТИВ - Астана

БВП на Казахстан през 2025 г. надхвърли 300 - 320 милиарда долара, което го поставя сред 50-те най - големи икономики в света. Прогнозите са, че икономическият растеж за 2025 г. от 6,5% е обусловен от силните резултати в транспорта, строителството, търговията и производството. През 2024 г. БВП е бил приблизително 288 - 293 милиарда долара, което е увеличение с 4,8% в сравнение с 2023 г., като увеличението нараства и през 2025, съгласно излязлата статистика.

Ключови показатели за БВП 2025 г.:

• Номинален БВП: ~319-320 милиарда долара (2025 г.).

• Растеж на БВП: 6,5% (2025 г.).

• БВП по ППС: ~904,5 милиарда долара (2025 г.), което е 39-то място в света.

• БВП на глава от населението (ППС): ~44,45 хиляди долара (2025 г.).

Ключови сектори, движещи растежа:

• Транспорт и складиране: Растеж от над 20% (2025 г.).

• Строителство: Ръст от 15,9% (2025 г.).

• Промишленост (производство): Ръст от 6,4% (2025 г.).

• Търговия: Ръст от 8,9% (2025 г.).

По този начин икономиката на Казахстан демонстрира силен растеж, значително засилвайки позициите си, както в постсъветското пространство, така и в световен мащаб.

Според данни на Бюрото за национална статистика на Република Казахстан и правителствени изявления, номиналният БВП на страната достигна рекордните 320 милиарда долара, което постави Казахстан сред 50-те най-големи икономики в света.

Ключови показатели

• Ръст на реалния БВП (2025 г.): 6,5% (спрямо 5% през 2024 г.).

• Номинален БВП (началото на 2026 г.): ~320 милиарда долара.

• БВП на глава от населението (прогноза за 2025 г.): Около 14 770 долара, което според оценките на МВФ поставя Казахстан на водеща позиция в региона.

Икономиката на Казахстан е силно концентрирана: трите най-големи региона         (Алмати, Астана и Атирауска област) генерират над 43% от общия БВП на страната.

Най-големи региони по дял от БВП (oт януари 2025 г.)

Според Бюрото за национална статистика на Република Казахстан, структурата на разпределение е следната:

както следва:

Алмати: 20,5% — най-големият финансов и сервизен център.

Астана: 11,6% — основният двигател на растежа, дължащ се на строителството и публичния сектор.

Атирауска област: 11,6% — ключов индустриален и петролнодобивен регион.

Карагандинска област: ~6,5% — лидер по ръст на доходите на домакинствата в края на 2025 г.

Лидери по темпове на растеж на брутния рентабилен продукт (2025 г.)

Някои региони демонстрират темпове на растеж над средните за страната благодарение на изпълнението на индустриални проекти и развитието на селското стопанство:

1. Астана: +11,5% (за първите 9 месеца на 2025 г.).

2. Туркестанска област: +10,1%.

3. Атирауска област: +9,6%.

4. Град Шимкент: +8,5%.

БВП на глава от населението по региони

Този показател най-ясно отразява икономическата мощ на даден регион спрямо неговото население. Лидери (данни за 2024-2025 г.):

• Атирауска област: ~21,2 милиона тенге (абсолютен лидер благодарение на петролния сектор).

• Град Алмати: ~13,8 милиона тенге.

• Улытауска област: ~11,2 милиона тенге.

• Град Астана: ~10,2 милиона тенге.

За сравнение, най-ниските стойности на БВП на глава от населението са регистрирани в Туркестанската и Жамбилската област.

Принос на секторите към БВП (2025 г.)

• Услуги: 57,1% (търговия, транспорт, комуникации).

• Производство на стоки: 35,9% (от които промишлеността представлява 26,9%, селското стопанство - 4,1%).

• Данъци върху продуктите: 7%.

Нефтеният сектор остава основата на икономиката на Казахстан.

Той директно представлява приблизително 14,1% от БВП и приблизително 43% от общите данъчни приходи на страната. Неговото въздействие върху икономиката през 2025–2026 г. се определя от следните ключови фактори:

1. Принос към растежа на БВП (2025–2026 г.)

• 2025 г.: Секторът се превърна в един от основните двигатели на икономическото ускорение до 6,5%. Основният тласък дойде от увеличеното производство в находището Тенгиз като част от Проекта за бъдещ растеж (ПБР).

• 2026 г.: Прогнозира се растежът на БВП да се забави до 4,5%. Това се дължи на факта, че ефектът от разширяването на Тенгиз вече ще бъде взет предвид в базовия сценарий и няма да бъдат стартирани нови големи проекти. Освен това се очаква средните цени на суровия петрол Brent да спаднат до 64 долара за барел.

2. Производство и квоти на ОПЕК+

• Обеми: МАЕ прогнозира, че производството на петрол в Казахстан ще се увеличи от 1,55 милиона барела на ден (б/д) през 2024 г. до 1,84 милиона б/д през 2026 г.

• Ограничения: Квотата на ОПЕК+ на Казахстан е определена на 1,569 милиона б/д в началото на 2026 г. Страната се е ангажирала да компенсира предишното свръхпроизводство, което може да ограничи приходите от износ през първата половина на 2026 г.

3. Бюджетна зависимост и Националният фонд

• Трансфери: Поради високата зависимост на бюджета от приходите от петрол, правителството продължава да използва големи трансфери от Националния фонд за покриване на дефицита (през 2025 г. те се превърнаха във важен фактор за подкрепа на растежа).

• Фискална устойчивост: Очаква се бюджетната самодостатъчност, без да се вземат предвид трансферите на петрол, да се увеличи до 83,5% до 2028 г., което би трябвало да намали „нестабилността на петрола“ в икономиката.

4. Мултипликаторен ефект

Петролният сектор създава мощен косвен ефект: всеки 1 тенге директна инвестиция в рафиниране на петрол генерира още 1,7-1,9 тенге в свързани индустрии (услуги, транспорт, строителство). В индустрията работят приблизително 12,3% от работещото население на страната.

Плановете за диверсификация на икономиката?

Плановете на Казахстан за диверсификация на икономиката за 2026 г. и след това са залегнали в Националния план за развитие до 2029 г. Основната цел е да се премине от модел, базиран на стоки, и да се удвои БВП до 450 милиарда долара чрез развитие на не-стокови сектори.

Ключови области и специфични мерки за 2026 г.:

1. Производство

Очаква се този сектор да бъде основният двигател на растежа през 2026 г.

• Мегапроекти: Страната реализира портфолио от 17 големи инвестиционни проекта в металургията, нефтохимическата промишленост, автомобилостроенето и производството на храни. • Нови заводи: През 2026 г. ще продължи пускането в експлоатация на съоръжения от списъка с 200 индустриални проекта на обща стойност 1,7 трилиона тенге. Сред най-значимите са пускането в експлоатация на пълноценен завод на Kia в Костанай и завод за многомаркови автомобили в Алмати.

• Дълбока преработка: Правителството си поставя за цел да увеличи преработката на основни метали: мед 2 пъти, алуминий 1,5 пъти и цинк с 11%.

2. Транспорт и логистика

Казахстан се стреми да се превърне в ключов транзитен център между Азия и Европа.

• Трансказахстански коридор: Засилено развитие на Транскаспийския международен транспортен маршрут (TCITR).

• Инфраструктура: Изпълнение на Националния инфраструктурен план до 2029 г., който включва повече от 200 проекта на стойност 80 милиарда долара (енергетика, транспорт, дигитализация).

• 3. Агроиндустриален комплекс (AIC)

Приоритетът се измества от износ на сурово зърно към производството на продукти с висока добавена стойност.

• Преработка на зърно: Стартиране на мащабни мощности за дълбока преработка на зърно (например проект за 1,6 милиарда долара с китайски инвестиции в Акмолска област).

• Заместване на вноса: Реализиране на проекти за производство на захар в областите Алмати, Жамбил и Северен Казахстан за намаляване на зависимостта от внос.

4. Дигитализация и износ на ИТ

• Износ на ИТ услуги: Целта е обемът на износа на ИТ услуги да се увеличи до 1,5 милиарда долара до 2030 г.

• Изкуствен интелект: Активно внедряване на технологии за изкуствен интелект в публичната администрация и икономическите процеси е планирано за 2026 г.

5. Инструменти за подкрепа

• Инвестиции: Годишната цел за привличане на преки чуждестранни инвестиции е определена на 24–25 милиарда долара.

• Първични публични предлагания (IPO): Продължаване на програмата за листване на големи държавни компании на фондовия пазар (IPO/SPO), което би трябвало да подобри прозрачността и ефективността на управлението на активите.

Коментар: Важно е да се отбележи, че въпреки амбициозните планове, темпът на диверсификация остава умерен, а икономиката остава силно зависима от външни шокове на енергийния пазар, което на практика се явява и oсновен риск. 

Изготвил: Цветан Генчев, Икономически съветник в СТИВ, АСТАНА