Пролетен пакет на европейския семестър за 2026 г. и пътна карта за напредък на икономическата устойчивост и социалното сближаване в ЕС

Европейската комисия прие пролетния пакет на европейския семестър за 2026 г. В среда, белязана от геополитическа несигурност, в пакета се определят насоки за политиките за държавите членки с акцент върху укрепването на конкурентоспособността, стратегическата автономност, икономическата и социалната устойчивост и сближаването на ЕС и запазване на фискалната устойчивост.

Цикълът на европейския семестър за 2026 г. осигурява стабилна аналитична рамка за определяне на бъдещите нужди от политики и инвестиции в широк кръг области, включително насочени към намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия. В този контекст в доклада за България за 2026 г. се анализират икономическите и социалните промени и се оценява степента, в която България е изпълнила всеобхватния набор от специфични за държавата препоръки, приети от Съвета през 2025 г.

Въз основа на анализа и основните предизвикателства, посочени в докладите по държави, Комисията предложи специфични за всяка държава препоръки за 2026, предоставящи персонализирани насоки за всяка държава членка.

Пролетният пакет призовава държавите членки да предприемат действия за политики за укрепване на конкурентоспособността на ЕС. За тази цел на България се препоръчва:

• Да продължи да провежда предпазлива фискална политика, като същевременно подсили разходите и готовността за отбрана и гарантира, че всички мерки за смекчаване на въздействието от повишението на цените на енергията са временни. Да предприеме мерки за справяне със сивата икономика, за подобряване на събираемостта на данъците и за повишаване на справедливостта на данъчната система.
• Да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Да увеличи усилията за изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване.
• Да подобри функционирането на публичната администрация. Да подобри ефективността на мерките за борба с корупцията, особено в случаите на корупция по високите етажи на властта. Да повиши качеството и ефективността на процедурите за възлагане на обществени поръчки и укрепи независимостта и функционирането на регулаторните органи. Да увеличи въздействието и ефективността на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.
• Да продължи процеса на декарбонизация на електроенергийната система и да намали зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива. Да насърчи производството на електроенергия от вятър както на сушата, така и в морето, да подобри гъвкавостта на предлагането и търсенето, да модернизира електропреносната мрежа на разпределително ниво и да реформира корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор. Да насърчи модернизацията на системите за централно топлоснабдяване. Да предприеме целенасочени мерки за справяне с енергийната бедност. Да насърчи декарбонизацията на промишлеността. Да насърчи разгръщането на чист градски, обществен и железопътен транспорт. Да подобри устойчивостта към изменението на климата, управлението на водите и управлението на отпадъците.
• Да засили ученето, основано на компетентности и да подобри качеството на преподаването. Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението. Да увеличи заетостта на по-слабо представените групи. Да укрепи придобиването на умения, включително участието на възрастни в обучение. Справяне със социалното приобщаване чрез по-добре интегрирани услуги по заетостта и социални услуги, дългосрочни грижи в общността и по-ефективно подпомагане на минималните доходи. Да повиши ефективността и достъпността на здравната система чрез пренасочване на ресурси от болнична към извънболнична помощ, намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти в страната.

Фискален надзор съгласно Пакта за стабилност и растеж

През пролетта на 2026 г. Комисията направи оценка на спазването от страна на държавите членки на фискалната рамка на ЕС. Оценката обхваща както 2025 г., така и 2026 г. и е съсредоточена върху нарастването на нетните разходи, като се взема предвид гъвкавостта, предвидена в националната клауза за дерогация за отбраната, когато е приложимо. По отношение на държавите членки, за които се прилага процедурата при прекомерен дефицит (ППД), днес Комисията препоръчва на Съвета да отмени процедурата при прекомерен дефицит –  за Малта. За Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Полша, Румъния и Словакия 
Комисията счете, че са предприети ефективни действия за коригиране на прекомерния дефицит. Поради това на този етап не е необходимо да се предприемат по-нататъшни стъпки в рамките на ППД.

Комисията изготви доклад съгласно член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), за да оцени спазването на критерия за дефицита по Договора за България, Германия, Естония, Латвия и Словения. С оглед на оценката, съдържаща се в доклада, откриването на процедура при прекомерен дефицит за България на този етап е оправдано.

В бъдеще държавите членки, които предприемат действия за укрепване на енергийната сигурност на Европа и ускоряване на прехода от изкопаеми горива, могат да поискат ограничена фискална гъвкавост в рамките на настоящата национална клауза за дерогация за разходите за отбрана. По искане на държавата членка обхватът на клаузата може да бъде разширен, така че да включва мерки, предприети от февруари 2026 г. насам, които намаляват зависимостта от вносни изкопаеми горива и по този начин повишават сигурността и устойчивостта на Европа. В рамките на съществуващия таван (1,5% от БВП) за допълнителни разходи за отбрана съгласно националната клауза за дерогация, за мерките за енергийна устойчивост ще се прилага специален годишен таван за периода 2026—2028 г. (0,3% от БВП) и кумулативен таван (0,6% от БВП) за същия период. Този подход гарантира, че всички предпазни мерки за фискална устойчивост остават изцяло в сила.

Следващи стъпки

Комисията приканва Еврогрупата и Съвета да обсъдят пакета и да одобрят предложените днес насоки. Съветът се очаква да започне конструктивен диалог с Европейския парламент относно съдържанието на този пакет и всяка следваща стъпка от цикъла на европейския семестър за икономическа координация.

Допълнителна информация

Европейският семестър е ежегоден процес, който координира на икономическите и социалните политики в ЕС. По време на семестъра държавите членки на ЕС привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на равнището на ЕС. Чрез постигане на по-добра икономическа и социална координация европейският семестър има за цел осигуряване на устойчив икономически растеж, нови работни места, макроикономическа стабилност и стабилни публични финанси в целия ЕС.

Графикът на семестъра следва едногодишен цикъл. През първата фаза на цикъла държавите от ЕС обсъждат своите икономически и бюджетни планове и постигат съгласие относно ключови приоритети. През втората част, известна като „национален семестър“, от държавите членки се очаква да съгласуват националните си политики, по-специално националните бюджети за следващата година. В допълнение, Европейската комисия участва в редовен диалог с държавите членки и заинтересованите страни през цялата година.