Секторите и регионите, които дръпнаха напред въпреки пандемията


Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

В края на ноември НСИ ще разполага с окончателните данни за дейността на нефинансовите предприятия в страната през 2020 г. със секторни и регионални разбивки. Тези данни са ключови за детайлното проследяване на ефекта от пандемията и въобще за икономическото състояние на общините в страната. На база на предварителните данни за някои общини, в т.ч. столицата, можем да очертаем общата картина в страната в годината на пандемията.

Общо произведената продукция от нефинансовите предприятия в страната намалява от 194 млрд. лв. през 2019 г. до 188 млрд. лв. през 2020 г. (спад от 3,2%). Представянето на различните сектори обаче е разнопосочно, като ясно си личат най-тежко ударените от пандемията дейности. Предприятията в хотелиерството и ресторантьорството, както и в културата, спорта и развлеченията губят съответно 36% и 50% от своята продукция. Общо свиването на продукцията в тези сектори е за близо 3,9 млрд. лв. Преработващата промишленост губи 9,2% от произведената продукция, като в номинално изражение това е спад от над 6,3 млрд. лв. Нарушените вериги на доставки оказват своето влияние върху промишлеността, като валутните приходите от износ в производствения сектор спадат с над 3,8 млрд. лв. Транспортът губи 7,3% от своята продукция или в номинално изражение близо 1,3 млрд. лв. Това са сферите, които са най-тежко ударени от пандемията и влошават своите резултати в почти цялата страна.

 

Поне четири сектора обаче успяват да повишат своите резултати през 2020 г. Строителството бележи много сериозен бум, като продукцията в сектора нараства с 34% или с близо 6 млрд. лв. Почти целият спад на продукцията в промишлеността е компенсиран от номиналния ръст в строителството. Най-интересното е, че това бурно развитие е изцяло в София – 97% от ръста в продукцията на строителството на национално ниво през 2020 г. е концентриран в столицата. Добиваната промишленост също се развива добре, като продукцията в сектора на национално ниво нараства с близо 20% или с над 500 млн. лв. Това е провокирано от доброто представяне на минните компании в Средногорието, както и от разработването на рудника в Крумовград. Данните за Панагюрище например показват, че там икономиката отчита ръст през 2020 г., което се дължи на това, че нарастването в добивната промишленост компенсира спада в другите сектори, които са директно засегнати от пандемията.

Здравеопазването също расте на национално ниво с 9%, което представлява ръст на продукцията с над 400 млн. лв. Фирмените данни показват, че в годината на пандемията болниците са увеличили както своите приходи, така и печалбата. Последният с положителна динамика е секторът на информационните и комуникационните технологии, който продължава да се развива и по време на пандемията. Ръстът в продукцията в информационните и комуникационните технологии през 2020 г. е над 900 млн. лв. (7,6% ръст), което е провокирано от продължаващото търсене на външни пазари към този тип услуги – над 1 млрд. лв. е увеличението на приходите от външни пазари в информационния сектор в страната в годината на пандемията. Голяма част то този ръст е концентриран в столицата, която по принцип доминира дигиталния сектор в страната. Всички останали сектори са оцветени в червено, с изключение на търговията, която на национално ниво успява да запази сходни резултати с тези преди пандемията.

Общата картина за страната показва, че поне два типа общини успяват да преминат сравнително добре през пандемията. Първата е столицата София, която заради огромния бум в строителството и продължаващата положителна динамика в дигиталния сектор остава над водата, въпреки проблемите в много сектори по време на пандемията. Другата група включва някои специфични общини с много силна минна индустрия – добив на цветни метали, която остава почти незасегната от кризата и отбелязва ръст в показателите. Всички останали региони, в които липсва силна минна индустрия, няма такъв бум в строителството и дигиталните услуги тепърва навлизат, регистрират отчетливо негативния ефект на пандемията, най-вече през удара по преработващата промишленост, туризма и дейностите в сферата на културата и развлеченията.