Народното събрание прие на първо четене законопроект за водоснабдяването и канализацията, с който се създава единна уредба, регламентираща дейностите в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК).
Според мотивите проектът на закон се подготвя въз основа на законопроекта, изготвен през септември 2022 г. от работна група, сформирана със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се запазват поставените цели във варианта на законопроект от 2020 г., прецизирани в съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Изискванията са да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект; да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и услуги; да се регламентира ролята на „Български ВиК холдинг”; да се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни и да се създадат предпоставки за консолидация при стопанисването, експлоатация на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите.
Със законопроекта трябва да се уточнят механизмите за определяне на тарифите и да се гарантира разходоориентирано ценообразуване за ползването на системите и на услугите, като същевременно се гарантира и финансовата устойчивост на операторите.
Законопроектът предвижда обединяването на обособените територии, а именно – те да съвпаднат с административните области, за повишаване на ефективността чрез икономия от мащаба при управлението на ВиК отрасъла на принципа „една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор“.
Територията на страната се разделя на 28 обособени територии, които съвпадат с административните области съобразно административно-териториалното устройство на страната. За всяка от тези обособени територии управлението се осъществява от асоциация по ВиК, а осигуряването на дейностите и услугите е чрез възлагането им на ВиК оператор. В случаите, в които такова обединение предстои, съответните общини ще бъдат включени в асоциацията по ВиК, общинските активи ще бъдат предоставени за управление на асоциацията и правата на управление ще се упражняват чрез решенията на асоциацията.
Парламентът определи комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.
Приемането на решението е необходимо във връзка с изискването на Закона за Сметната палата годишният финансов отчет на Сметната палата да се одитира от независима комисия, чиято численост и състав се определя от Народното събрание.
Определената комисия е единадесетчленна, като в състава ѝ са включени представители от всички парламентарни групи, както и двама регистрирани одитори. Комисията следва да изготви доклад, който да представи за разглеждане в Народното събрание в срок от три месеца от датата на започване на работата си, заедно с отчетите за дейността на Сметната палата за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.