НСИ: Промишленото производство през април се свива с 0.8% на годишна база

По предварителни данни през април 2018 г. промишленото производство се свива с 0.8% на годишна база, показват публикуваните днес данни на НСИ.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.6%, в добивната промишленост - с 2.4%, и в преработващата промишленост - с 1.1%.

По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 24.8%, производството на тютюневи изделия - с 19.2%, производството на химични продукти - с 9.8%, производството на облекло - с 9.2%.

Увеличение е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 55.9%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 22.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15.4%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 13.7%.

През април 2018 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.4%, в преработващата промишленост - с 2.1%, и в добивната промишленост - с 0.6%.

По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 12.5%, производството на хранителни продукти - със 7.4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 6.2%.

Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - с 4.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.3%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 4.0%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 3.5%.

Харченето в общините остава големият проблем. През 2017 г. поръчките с нарушения в общините са 42% и са на стойност 337 млн. лева. Нещо повече, от стойността на всички поръчки с нарушения, огромният процент е именно в общините – около ¾ от стойността на поръчките с нарушения (337 млн. лв. в общините при 475 млн. лв. общо). Подобни констатации показват и проверките на Сметната палата.  

Интересен е и фактът, че освен констатирането на поръчки с нарушения на стойност 475 млн. лв., по време на финансовите инспекции АДФИ е успяла на предотврати вреди в размер на 4,5 млн. лева, което показва ползата от навременния контрол.

Освен това от проверките се вижда, че 70% от сигналите за нарушения (общо 440), подадени от държавни органи (общо 88 или 20%) и от физически и юридически лица (общо 352 или 80%), са потвърдени при финансовата инспекция, което още веднъж показва надеждността на получената по този ред информация.

На базата на финансовите проверки АДФИ е съставила 23 акта срещу 39 длъжностни лица за вреди на стойност 1 093 418 лева. Би било добре, ако отчетът на Агенцията включваше и информация за наложените в предходни периоди глоби и санкции, както и развитията по поръчките, изпратени до прокуратурата.

От изводите в самия доклад излизат и необходимите първи стъпки към пресичане на злоупотребите при обществените поръчки – повече контрол, повече публичност и прозрачност и повече възможности за обжалване и подаване на сигнали за нарушения.