2022 година премина в предизвикателства както за бизнеса, така и за гражданите. Годината беше белязана от политическа нестабилност и последиците от пандемията от COVID-19, както и от високите инфлационни нива. Въпреки големите очаквания за бизнес климата в началото на 2022-ра и желанието за възстановяване след преминаването на основните вълни на пандемията, годината беше маркирана от войната в Украйна, която допълнително затрудни веригите на доставки и показа необходимостта от диверсификация на енергийните източници не само у нас, но и в целия ЕС. Това се посочва в анализ на отдел „Икономически анализи и политики“ при БТПП.
Високата инфлация, следствие на възстановяването, печатането на пари в световен план и високите цени на енергийните ресурси, беше едно от основните предизвикателства през 2022 г. Промените в компенсаторните механизми - както във времеви, така и в технически план, доведоха до невъзможност за предвидимост и планиране на цените на продукцията. За щастие, през 2023 г. се очаква да има прогнозируемост на пазара на ел. енергия за небитовите потребители, което да успокои предприемачите и да им даде възможност за балансиране на риска. В същото време обаче за потребителите на природен газ липсва компенсаторен механизъм, който да поеме разликата във високата цена, поне в зимните месеци, когато разходите са най-осезаеми.
На фона на всички предизвикателства, бизнесът в България демонстрира положителни нагласи в очакванията си за 2023 г., въпреки европейския скептицизъм. Резултатите от 30-тото Икономическо проучване на европейските търговски палати (Eurochambres Economic Survey 2023), осъществено за 24-ти пореден път, съвместно с БТПП, показват, че на фона на всеобщия европейски негативизъм, българският предприемач остава оптимист по отношение на очакванията си както за приходите от продажби в и извън страната, така и за възможностите на трудовия пазар (наемането на кадри), инвестиционния и цялостния бизнес климат. Основни предизвикателства за България и Европа през 2023 г. са достъпността (цените) на енергията и суровите, следвани от липсата на квалифицирани кадри и повишаващите се разходи за труд.
Тазгодишните резултати от проучването на Института за развитие на мениджмънта (IMD) - Швейцария за Световната конкурентоспособност показват, че въпреки инфлационния натиск и политическите предизвикателства, пред които бе изправена страната през 2022 г., България запазва 53-то място по конкурентоспособност сред 63-те страни - участници от цял свят. Същевременно с това отбелязваме спад с осем позиции в Индекса за готовност за е-правителство на ООН.
Страната ни се изкачи с 6 позиции в Индекса на икономическата свобода на The Heritage Foundation, позиционирайки се на 29-то място сред 177 държави, като тя е класирана на 20-то място сред 45 държави в региона на Европа, а общият й резултат е над средните за региона и света.
За поредна година, България остава в края на Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) на Европейската комисия, като заема 26-то място от 27 държави, а след нас е само Румъния. Резултатът на България се подобрява през последните години, но според ЕК "този темп не е достатъчен, за да може да догони останалите държави членки".
И през следващата година опитът и експертизата на БТПП ще бъдат насочени към проследяване мястото и оценките на България в световните класации, които са първоизточник и ориентир за всеки чуждестранен инвеститор. Палатата ще продължи да работи за интеграцията на България в ОИСР, еврозоната и Шенген, както и да бъде непримирим и обективен коректив чрез конструктивни предложения към държавните институции, за преодоляване на кризите и подобряване на бизнес и инвестиционната среда.