Назад

Състояние на икономиката на Република Казахстан


СТИВ - Астана

Реализираният икономически растеж от над 6,3% за 2025 г. според местните власти е в резултат на реализирани мерки за подкрепа на бизнеса и привличане на инвестиции. Въпросните мерки се прилагат в съответствие с указанията на президента.

В съответствие с указанията, дадени от държавния глава Касим - Жомарт Токаев в обръщението му към нацията, правителството прилага набор от мерки за икономическо развитие, насочени към осигуряване на устойчив растеж, подкрепа на предприемачеството и повишаване на инвестиционната привлекателност.

Съгласно официалните данни до края на 2025 г. икономиката на Казахстан е нараснала с над 6,3%. Секторите, движещи растежа, са транспорт, строителство, търговия и промишленост.

Макроикономика и финансова стабилност

Икономическият растеж на Казахстан е достигнал ръст от над  6,3%, което се явява с 2,3 процентни пункта по - високо от началото на 2025 г.. Растежът се е ускорил от януари до края на годината от 3,8% през януари до 6,3% през януари - септември и 6,5% през януари - декември.

Въпросните темпове на растежа се дължат на прилагането на подхода, икономическа диверсификация и балансирано индустриално развитие. Основните двигатели на растежа са били транспортните и складовите услуги (+21,2%), строителството (+14,9%), търговията (+8,8%), минното дело (+9,3%) и производството (+6,2%).

Ръстът на инвестициите в основен капитал е формирал солидна основа за средносрочно и дългосрочно устойчиво развитие. От януари до септември 2025 г. инвестициите са се увеличили с 13,5% на годишна база, включително 30,7% увеличение в производството. Това увеличение на инвестициите се дължи на повишената бизнес активност, увеличеното бизнес кредитиране от банки от второ ниво, изпълнението на инфраструктурни и инвестиционни проекти и програмите „Тарифа в замяна на инвестиции“ и „Keleshek Mektepteri“.

Подобряване на бизнес климата

Броят на инспекциите намалява благодарение на закона за бизнес поведение, приет през 2024 г. Новият подход включва преминаване от контролни инспекции към превантивни мерки. Според Главната прокуратура, 53 320 предприемачи са претърпели инспекции през 2024 г., което е с 42,1% по-малко в сравнение с 2019 г. (126 561). Тази тенденция продължава и през 2025 г.: през първата половина на годината броят на инспекциите е намалял с 1,9% до 46 375, което е със 73,8% по-малко в сравнение с 2019 г.

Отменени са и над 10 000 излишни изисквания за бизнеса, а принципът „въвеждане на едно изискване за всяка отмяна на две стари “,  предотвратява увеличаване на регулаторната тежест. Преразглеждане на квалификационните изисквания за получаване на разрешителни и оптимизиране на сроковете за тяхното издаване са планирани за края на годината.

За улесняване на ефективното взаимодействие между бизнеса и правителството е пуснато мобилното приложение „eGov Business“ с функцията за личен акаунт „Моят бизнес“. Чрез него са достъпни над 30 държавни услуги, включително регистрация на бизнес, данъчен календар, обработка на сертификати и цифрово подписване на документи.

Правителствена подкрепа за бизнеса

През 2024 г. приблизително 26 000 проекта на стойност 1,3 трилиона тенге sa били обхванати от мерки за преференциално финансиране. От 2025 г. е в сила нов механизъм за преференциално кредитиране, който предоставя субсидирани заеми на микро и малки предприятия до 200 милиона тенге /настоящ курс 570 к.т. за 1 евро/ при лихва от 12,3% за срок до три години.

Стартирана е вече програмата „Орлеу“, която позволява на предприемачите да получават заеми до 7 милиарда тенге при 12,6% за срок до 10 години. Вече били финансирани 1095 проекта на обща стойност 392 милиарда тенге. В рамките на фонд „Даму“ са създадени два гаранционни фонда.

Гаранционен фонд 1 е подкрепил 1618 проекта на обща стойност 281 милиарда тенге, от които 154,4 милиарда тенге са гаранции.

Гаранционен фонд 2 е подкрепил един голям проект на обща стойност 7,1 милиарда тенге (2,8 милиарда тенге гаранции).

Създаден е унифициран регистър на над 100 мерки за финансова и нефинансова подкрепа. За да се следи тяхната ефективност, е въведена системата „Бакълауда“, която осигурява прозрачност и надзор върху изпълнението на програмите.

Намаляване на държавния дял и развитие на конкуренцията;

Към 1 септември 2025 г. 396 държавни съоръжения са прехвърлени в конкурентна среда на обща стойност 922,1 милиарда тенге, а други 69 са предвидени за реорганизация или ликвидация. Големи държавни компании са стартирали първични публични предлагания (IPO/SPO):

• АД НК КазМунайГаз – 153,9 милиарда тенге,

• АД KEGOC – 22,6 милиарда тенге,

• АД Air Astana – 10,6 милиарда тенге.

Държавната комисия за икономическа модернизация е подкрепила оптимизацията на повече от 400 компании с балансова стойност над 3 трилиона тенге.

За периода 2026–2030 г. е планирана триетапна оптимизация:

• Етап 1 (2026 г.) – приблизително 200 актива;

• Етап 2 (2027–2028 г.) – над 100 компании;

• Етап 3 (2029–2030 г.) – приблизително 60 компании, предимно в секторите на топлоенергията.

Видимо, oсновната цел е прехвърляне на активи в конкурентна среда и развитие на частния сектор и същевременно се залага на нови подходи към осъществяване на приватизационни процедури.

Изготвил: Цветозар Генчев
Икономически съветник в СТИВ, АСТАНА