На 7 юни се проведе среща-дискусия, организирана от Съвета на браншовите организации при БТПП, посветена на подобряване взаимоотношенията по веригата производители, дистрибутори, търговци на едро и на дребно и крайни клиенти.
В срещата взеха участие представители на водещи фирми, браншови и неправителствени организации с опит в производството и търговията в различни сектори на икономиката.
В дискусията участваха: Николай Вълканов - изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ), адвокат Галин Попов - изпълнителен директор на Асоциация на търговците на нехранителни стоки, главен управляващ съдружник в Адвокатска фирма Попов, Арнаудов и Партньори; Александър Дончев – председател на Асоциацията за развитие на търговските вериги; Ева Бетова – председател на Асоциация на търговците на стоки за детето в България, собственик на „Бебелан"; Пейя Стойнова - собственик и управител на ВИТ – Борсата за матраци, Младост; Краси Ангелова – съосновател на TECHNOARENA, предприемач, коуч и мотивационен говорител; Мартин Йорданов – основател и собственик на една от големите шивашки фирми в Русе за производство на мъжки костюми Richmart; Алпер Сабри – производител на тестени изделия, собственик на DREAM PIZZA; Владимир Игнатов – мениджър, Display Bulgaria, както и гости на събитието. Модератор на дискусията бе Ганчо Ганев .
Голямо внимание в дискусията бе отделено на регламента, определящ взаимоотношенията производител – краен клиент по цялата верига.
„Няма ясен регламент, няма ясни правила, всеки гледа да вземе парчето от пицата“, посочи Краси Ангелова.
Бе подчертано от търговците, че е редно производителят да препрати клиента при търговеца, а не да продава на краен клиент на по-ниски цени. Пречупи ли се това разбиране и уважават ли се труда и експертизата на търговците, всички по веригата ще спечелят, убедени са те.
А в настоящата ситуация производителят определя цената и търговецът няма думата, допълни Пейя Стойнова. Често клиентите се възползват от консултациите на търговците, а купуват от производителите заради отстъпките, които той им дава, но които търговецът не може да даде.
Клиентите винаги се опитват да скъсят дистанцията и търсят производителя с нагласата, че ще получат най-добрата стока на най-ниска цена, обобщи Ева Бетова. Според нея, докато има производители, които не уважават търговците на дребно, този казус ще го има.
Участниците в дискусията посочиха два начина за въздействие на пазара – регулация или саморегулация.
Организациите Сдружение за модерна търговия, Асоциация на търговците на нехранителни стоки и Асоциацията за развитие на търговските вериги са категорични, че не може да става и дума за държавни регулации на пазара.
"Регулацията, която нас в България много ни мъчи, е свързана по-скоро с правила за самовъзпитание на добри практики, а не с административни регулации", коментира адвокат Попов. Той подкрепи тезата си, че в Европа в последните години се наблюдава тенденция на намаляване на регулациите и либерализиране на пазара.
И тъй като съществуват различни бизнес модели и не може различните сектори да се унифицират, общото мнение е, че по-скоро браншовите организации са тези, които биха могли да обсъждат възможни правила и да създават политики в тази посока.
Участниците в дискусията споделиха мнението, че еволюцията в търговските отношения предполага определено ниво на операторите по веригата, съответстващо на нивото на регулацията на пазара. За подобряване на отношенията в търговията участниците предложиха да бъдат създадени фирмени правила и фирмени политики за саморегулация и да бъдат провеждани непрекъснати обучения на персонала.
Поради големия интерес към темата бе решено в бъдеще да се организират и други подобни събития - както на двустранна основа, така и по линия на Съвета за браншовите организации.