Българската търговско-промишлена палата поставя във фокуса на внимание европейската отбранителна индустрия както на национално, така и на европейско ниво чрез участие на нейния представител в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Икономическия и социален съвет (ИСС) - д-р Моника Панайотова.
По време на 604-та пленарна сесия на ЕИСК, бяха предмет на разглеждане както Военната мобилност в Европейския съюз, така и становищата на организираното гражданско общество на европейско ниво относно: Пътна карта за европейската отбранителна готовност и Пътна карта на ЕС за трансформация на отбранителната промишленост.
Д-р Моника Панайотова, която бе член на тематичната проучвателна група за Пътната карта за европейската отбранителна готовност, взе участие както в дебата за военната мобилност в Европейския съюз, така и в дискусиите по двете становища за европейската отбранителна промишленост.
По отношение на военната мобилност в Европейския съюз и идеята за така наречения „военен Шенген“, ЕИСК подчертава, че военната мобилност е от жизненоважно значение за възпирането и отбраната на ЕС, особено за държавите членки на първа линия и транзитните държави членки по източния фланг на ЕС и настоява за опростяване и хармонизиране на логистичните, митническите и транспортните процедури. ЕИСК призовава за приоритетно финансиране от ЕС за инфраструктура и технологии с двойно предназначение, включително:
- железопътни линии, пътища, мрежи за данни, спътникови комуникации, дронове и иновативни задвижващи системи за повишаване на конкурентоспособността, сближаването на вътрешния пазар и устойчивостта;
- значително увеличаване на бюджета на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) със специално заделени средства за военна мобилност;
- проучване на инвестиционен механизъм на ЕС за дългосрочно финансиране на широкомащабни проекти за военна мобилност.
Комитетът акцентира и върху ролята на гражданския транспортен сектор, като призовава за ясни правила за участието на персонала при кризи, адекватна защита, справедливо обезщетение и инвестиции в работната сила, както и за строг контрол върху подизпълнителите, мерки срещу корупцията и ранно включване на социалните партньори и гражданското общество в процесите на планиране и изпълнение.
В рамките на дебата по време на пленарната сесия, озаглавен: Напредъкът на Европа във времена на криза: военната мобилност, устойчивостта на транспортната система и тяхното социално измерение, Моника Панайотова, подчерта необходимостта от промяна в европейския подход към транспортната инфраструктура и логистиката с двойна употреба, които заедно с политическата интеграция следва да се разглеждат като ключов елемент от сигурността и отбраната на Съюза. Очертавайки позицията на България като външна граница на ЕС и държава с важно геостратегическо значение в Черноморския регион и Югоизточна Европа, тя акцентира върху значението на инфраструктурата с двойно предназначение и по-тясната координация между държавите членки, европейските институции, НАТО и частният сектор за превръщането на „военния Шенген“ едновременно в отбранителен приоритет, и възможност за развитие на европейския вътрешен пазар и индустрия. „Когато гражданите могат да се движат свободно, европейското общество се развива и просперира. Когато въоръжените сили могат да се придвижват бързо и ефективно, свободата е защитена. Затова военната мобилност трябва да се разглежда не само като отбранителен приоритет, а и като възможност за по-добра свързаност, по-силна интеграция и изграждане на общ европейски логистичен капацитет“, отбеляза Панайотова.
Ако Европа иска да бъде подготвена за бъдещите предизвикателства, тя следва да мисли за транспортната инфраструктура като за част от отбранителната готовност на Съюза. Същевременно обаче това е свързано с нарастване на очакванията за отдаване на суверенитет от държавите-членки в тази област. В тази връзка д-р Панайотова отправи въпрос към представителите на ЕК и НАТО, участващи в дебата: Как може да се насърчат държавите-членки да споделят суверенитета си в областта на отбранителната логистика, когато прогнозираните 100 милиарда евро, необходими за критичните „горещи точки“, значително надхвърлят съфинансирането от ЕС и остават до голяма степен национална тежест?
По отношение на Пътните карти за европейската отбранителна готовност, и за трансформацията на отбранителната промишленост на ЕС, ЕИСК подкрепя изграждането на по-силна и по-координирана европейска отбранителна политика в отговор на нарастващите предизвикателства пред сигурността на континента. Според Комитета укрепването на отбранителната готовност на ЕС трябва да върви ръка за ръка с демократична отчетност, прозрачност и граждански контрол, като в процеса бъдат активно ангажирани обществото, работниците и индустрията. Особен акцент се поставя върху развитието на ключови отбранителни способности и защитата на критичната инфраструктура, включително пристанища, железопътни връзки и транспортни коридори. Комитетът приветства структурирания подход на Пътната карта за отбранителна готовност, но изразява съжаление относно липсата на военноморската отбрана като ключов компонент на архитектурата на отбранителната готовност на ЕС. ЕИСК настоятелно призовава ЕС да преодолее разпокъсаността чрез укрепване и оптимизиране на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), засилване на сътрудничеството, насърчаване на съвместното възлагане на обществени поръчки, намаляване на чуждестранните зависимости и подобряване на устойчивостта на веригата на доставки. Предупреждавайки за опасността от национален протекционизъм при възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната Комитетът се застъпва за създаването на постоянна европейска платформа за съвместно възлагане на обществени поръчки с цел подобряване на оперативната съвместимост, ефективността и икономиите от мащаба във всички държави членки. ЕИСК призовава за създаването на истински единен пазар за отбранително оборудване въз основа на общи стандарти, прозрачност и еднакви условия на конкуренция между публичните и частните предприятия, като същевременно се предоставя целенасочена подкрепа за МСП и иновативните дружества. Комитетът настоява за намаляване на външните зависимости, укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база и създаване на интегрирано пространство за военна мобилност в ЕС, което да улеснява трансграничното придвижване чрез общи правила и по-ефективни административни процедури.
В Бюлетина на Групата на работодателите в ЕИСК от март 2026 г. може да се запознаете с аналитичен материал по темата, подготвен от представителя на Палатата - Моника Панайотова: „Готовността за отбрана на Европа: изпитание за единството и способностите на ЕС“. В него тя отбелязва, че историята показва, че сътрудничеството между вземащите решения, и работодателите насърчава иновациите и икономическия напредък. В момент, когато войната се завръща в Европа и глобалните съперничества се засилват, конкурентоспособността и стратегическата автономност на ЕС ще зависят в значителна степен от синергията между предприемаческия динамизъм и стратегическото лидерство в развитието на Европейския отбранителен съюз. Исторически погледнато, тази синергия бе демонстрирана като ярък пример от френския външен министър Робер Шуман и предприемача от семейство, произвеждащо коняк, Жан Моне - хората, стоящи зад Европейската общност за въглища и стомана, създадена, за да направи войната в Европа „материално невъзможна“, и Европейската отбранителна общност, която имаше за цел да създаде европейска армия.
По време на пленарната сесия ЕИСК приветства и пътната карта на ЕС за трансформация на отбранителната промишленост като ключов инструмент за възстановяване на европейската стратегическа автономност и технологичен суверенитет. Комитетът счита, че развитието на отбранителната индустрия трябва да създава ползи за цялата европейска икономика чрез включване на малките и средните предприятия, стартиращите компании и секторите с двойна употреба, като същевременно се инвестира в умения, обучение и преквалификация на работната сила. Според ЕИСК укрепването на европейския отбранителен капацитет изисква координирано финансиране, по-малко административни пречки и по-силна индустриална база, способна да отговори на бъдещите потребности на Съюза.
В своето изказване в пленарна зала, д-р Панайотова определи становищата на ЕИСК като важен сигнал за необходимостта Европейският съюз да използва историческата възможност за изграждане на ефективен Европейски отбранителен съюз с по-голяма стратегическа и отбранителна автономност. Според нея това е предпоставка ЕС да утвърди ролята си като самостоятелен фактор в един все по-многополюсен свят. В изказването си Панайотова подчерта, че постигането на тази цел изисква по-опростени и по-ефективни европейски механизми, избягване на дублирането на способности и ресурси, насърчаване на съвместните инвестиции и обществени поръчки, както и по-добра оперативна съвместимост между държавите членки. Тя акцентира също върху значението на демократичния контрол, прозрачността и социалния диалог като неразделна част от изграждането на по-силна европейска отбранителна политика.
“Както подчерта и Марио Драги, развитието на европейската отбрана не е само въпрос на сигурност, а и възможност за повишаване на конкурентоспособността и насърчаване на иновациите. За да постигнем това, са необходими равнопоставени условия за публичните и частните предприятия, целенасочена подкрепа за малките и средните компании, устойчиви вериги на доставки и по-добре интегриран европейски отбранителен пазар”, отбеляза Панайотова. “В условията на поликризисност пред Европейския съюз стои изборът дали да продължи да реагира на събитията или да използва настоящия момент, за да задълбочи своята политическа и отбранителна интеграция и активно да формира бъдещето си, да се надяваме, че двете пътни карти ще спомогнат за втората опция”, сподели също тя.
Паралелно на национално ниво представителят на БТПП и университетски преподавател в УНСС, д-р Моника Панайотова е докладчик в рамките на ИСС по темата: „Интеграция на българската отбранителна индустрия в европейската отбранителна екосистема”, която през есента на 2026г. предстои да бъде предмет на разглеждане в ресорните комисии на Съвета - по европейски политики и европейски процеси, и по икономическа политика, респективно с председатели Офелия Кънева от група III и Лъчезар Искров от група I, който е и член на Управителния съвет и на Изпълнителния съвет на БТПП.