Определението за наноматериали в храните: голям проблем дори при много нисък дял на наночастиците

©BELGAIMAGE/Science

Представете си вкусен сладолед с малко мазнини или пък олио за готвене, обогатено с витамини. Наноматериалите са малки частици, които могат да променят вкуса, цвета или аромата на храните, но тяхното присъствие трябва да бъде ясно обозначено, за да могат потребителите да направят информиран избор в магазина. Европейската комисия излезе с ново определение за наноматериали, но на 12 март Парламентът го отхвърли с мотив, че то лишава закона от неговия полезен ефект. Ето мотивите за това:

Наноматериалите са изключително малки частици, които лесно проникват в тялото и имат различни свойства от по-големите форми от същия материал. Те могат да се ползват за различни цели в хранителната индустрия.

Съществуващото европейско законодателство изисква ясното обозначаване като наноматериали на всички целево създадени съставки с размер под 100 нанометра (1 млрд. нанометра са равни на 1 метър).

Комисията предложи определението да бъде прецизирано с текст, че наноматериалите следва да се състоят поне на 50% от частици с размер между 1 и 100 нанометра. Според депутатите обаче в такъв случай някои хранителни добавки, които вече са на пазара, биха били освободени от изискването да бъдат посочвани като наноматериали. Европейската служба за безопасност на храните препоръчва един материал да бъде определян като наноматериал, ако делът на наночастиците в него е поне 10%.

Eвродепутатите призоваха Комисията да представи нови правила, които да отчитат позицията на Парламента.