Сложен баланс: таксуването на емисии CO2 и рисковете за работните места

Таксуването на компаниите за произвежданите от тях емисии въглероден диоксид (CO2) е начин те да бъдат насърчени да въведат по-чисти технологии, но съществува рискът бизнесът да се премести в страни с по-ниски екологични стандарти. Депутатът Бас Ейкхаут (Зелени/ЕСА, Холандия) смята, че много индустрии могат да си позволят да плащат, но комисията по околна среда гласува на 24 септември срещу неговото предложение да бъде спряно решение на Комисията за даване на безплатни разрешителни за емисии.

Някои промишлени сектори в ЕС получават значителен дял от разрешителните за производство на емисии безплатно, защото ако трябва да ги плащат, част от тях могат да решат да се установят в други страни. Комисията е приготвила списък на рисковите сектори, които биха били изкушени при цена от 30 евро за разрешително. В момента обаче пазарната цена е 5 евро и според някои много от секторите в списъка могат да си позволят да поемат разхода, без да се стига до затваряне на работни места в ЕС.

На сайта на Европейския парламент е публикувано интервю с г-н Ейкхаут преди гласуването в комисията по околна среда.

Какво не е наред с предложението на Комисията?

Сектори, които не са изложени на риска от напускане на Европа, сега получават безплатни разрешителни за емисии.

Методологията на Комисията за идентифициране на секторите, на които се разпределят безплатни разрешителни, се основава на цена от 30 евро за разрешително. Цената е прекалено висока и поставя в списъка сектори, чието място не е там.

Същевременно, в анализ на отражението, който не е оповестен публично, Комисията използва цена от 16,5 евро. При този сценарий повече сектори ще трябва да си платят за разрешителните, страните-членки ще получат около 5 млрд. евро, а няколко сектора, които произвеждат много въглероден диоксид, ще имат стимул да намерят нови решения.

Има ли риск енергоемките отрасли да се преместят в други региони на света, ако бъдат премахнати от списъка?

Не. Изследване, направено наскоро по поръчка на Комисията, дори поставя под въпрос дали съществува въобще това преместване на отрасли вследствие на регулациите.

Нещо повече, анализът, който вече споменах, достига до заключение, че някои сектори могат да бъдат спокойно премахнати от списъка. Списъкът трябва да съдържа само отраслите, които се сблъскват с нелоялна конкуренция, а сега той включва 96% от всички отрасли, участващи в схемата за търговия с емисии.

Как ЕС може да накара компаниите да плащат за техните емисии и същевременно да запази работните места в Европа?

На първо място, приходите могат да се използват, за да се намалят данъците върху трудовите доходи, което ще направи по-привлекателно за дружествата да назначават още хора. На второ място, компаниите ще трябва да излязат с нови решения, за да намалят емисиите си, което от своя страна ще създаде „зелени“ работни места.