Изследване "Икономическите центрове в България"

През 2017 г. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) си постави за цел да очертае границите на икономическите центрове в страната. Амбицията на екипа на института бе да се „надскочи“ административно-териториалното деление на областите и районите и да се начертаят нови вътрешни граници в страната, основани изцяло на естествените икономически процеси. Групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.

Интерактивна карта на икономическите центрове, както и профилът на всеки един от тях, са достъпни на страницата на изследването "Регионални профили: показатели за развитие".

Ключов момент в изследването на икономическите центрове е обособяването на т.нар. периферия от общини, които са най-силно обвързани и зависими от ядрото. В настоящия анализ под периферия се разбират тези общини, при които над 10% от наетите пътуват ежедневно и работят в ядрото. Този поглед към икономическите центрове и техните периферии обособява няколко основни типа икономически центрове:

- Големи икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия – такива например са икономическите центрове "София" и "Пловдив";

- По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини – такива например са центровете "Русе", "Плевен" и "Шумен";

- Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия – такива например са центровете "Габрово-Севлиево", "Стара Загора", "Казанлък" и "Раднево".

Икономическото райониране на страната разкрива няколко изключително любопитни наблюдения. На първо място това е териториалното покритие на центровете. Малко над 1/3 от територията на страната е покрита от икономически центрове, но в тях се произвеждат 86% от продукцията на страната (по последни данни за 2015 г.). С други думи, около 2/3 от страната е, образно казано, икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията в страната.

Това, което е особено интересно, е, че процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години. През 2011 г. в откроените центрове е била отчетена 85% от произведената продукция в страната, т.е. в рамките на пет години този дял нараства с 1 процентен пункт (пр.п.). Продължаващото привличане на капитал и хора към тях заради подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, социалната среда и други фактори вероятно ще подхранва тази тенденция на концентрация на икономиката на страната.

Продължение  ТУК