Драгомир Стойнев: С иновации, достъп до финансиране и човешки капитал можем да дадем тласък на реиндустриализацията

Външните пазари дадоха една изключително добра оценка на икономиката ни, което показва доверието на чуждестранните инвеститори, заявява в интервю министърът на икономиката и енергетиката .

Според него най-важен е  диалогът с работодателите и бизнеса, с работодателските организации.  „Доволен съм, че българският бизнес подаде ръка”. „Намалихме регулаторните и лицензионните режими и ефектът за българския бизнес е 160 млн. лева. Сума, която бизнеса спести от разходи”.

В резултат на разплащания с българския бизнес близо 2 млрд. лв. постъпиха в българската икономика. В края на годината имахме и рекордни приходи от данъци и такси  и в три последователни тримесечия икономическият растеж  е над 1%.  За първото тримесечие на тази година са създадени 40 000 нови работни места.  „Работодателските организации признаха, че българската икономика се е "отлепила" от дъното”.

„Европа е нашият най-голям търговски партньор, но ние започнахме една нова политика - икономизиране на външната ни политика. Обърнахме се към тези пазари, които сме изгубили по време на Прехода. Ориентирахме се към: Северна Африка, Азия, Китай, Виетнам и навсякъде бяхме посрещнати с договори.”

„Аактуализация на бюджета не трябва да има и нищо не я налага.”
„Правителството, съвместно с БНБ, трябва да гарантират стабилността банковата система и хората трябва да бъдат спокойни, защото тези пари не изчезват, а остават в българската система. Всички депозити до 100 хил. евро ще бъдат гарантирани - това е по закон.

"През тази година направихме огромни икономии в сферата на енергетиката. Тези средства са необходими на българската енергетика, макар че сега тя функционира нормално и именно защото има средства в още 3 банки.
Може би  министър Чобанов взе едно от най-правилните решения да даде възможност на самите акционери да спасят банката, ще има спокойствие и няма да се налага да се харчат държавни средства.

„Ëнергетиката трябва да остане държавна. Тя е част от националната сигурност. Не пожелах да се създаде Назависим енергиен борд, в който щяха да бъдат настанени представители на ВЕИ-та и ЕРП-та, за да обясняват как трябва да се приватизира енергетиката. На това казах „не”.

Дефицитът в НЕК за 2013 година трябваше да бъде 344 млн. лв., но ние успяхме да го намалим на 142 млн.,   целта бе да стабилизиране на енергетиката.

Не може да бъдем задължени да изкупуваме електрическата енергия от ВЕИ на 100% и на цена три пъти по-висока от тази на енергията, произвеждана от една въглищна цена, и в същото време да кажем, че сме за либерализация на пазара и да искаме свободен пазар.

Имаме известно забавяне с енергийната борса, но се надявам до края на годината да бъде готова, като в крайна сметка искаме и догодина да освободим пазара, тоест да няма дългосрочни договори и всички да се конкурират. Само, че когато има договори с ВЕИ, които трябва  да изкупуваш на 100%, няма как да се конкурираш. Инвеститорите не са виновни, а е виновна държавата, която ги е подвела, че могат да работят нормално. Тези, които са ги подвели през 2001 година и 2011 година, наистина трябва да дадат ясен и категоричен отговор.

По Южен поток ние вече сме на финалната права. ЕК стартира наказателна процедура срещу България заради начина, по който е създадена проектната компания, за начина, по който са провеждани търгове и не са правени процедури по ЗОП. Смятам, че успешно се защитихме в Брюксел.

Когато дебатирахме в Брюксел новите цели за намаляването на въглеродните емисии с 40%. Аз за България заявих следното: „Вкарваме си автогол, ако това намаляване на емисиите трябва да се случи. Най-големите замърсители САЩ, Китай, Индия нямат такъв ангажимент. Ако сложим прекалено голяма рестрикция, индустрията ще се премести в държави до границите на ЕС и ще замърсява колкото си иска. Съответно ефектът върху климата ще бъде още по-лош, а ние в ЕС ще губим работните си места. Франция за една година замърсява толкова, колкото Китай за 18 дни. Ние трябва да мислим и за собствената си индустрия и да не завишаваме целите. Зад позицията на България вече са: Полша, Унгария, Чехия, Румъния, Словакия и Асоциацията на европейската индустрия благодари на България за конкретната позиция.
В момента достигнахме до такъв етап, че ако ЕК даде зелена светлина, от утре 87 български фирми могат да започнат работа.

Държавата може да помогне и вярвам, че когато пазарите не функционират, държавата може да бъде регулиращият фактор. Доказахме това с ВМЗ-Сопот.

„Когато говорим за реиндустриализация, ние искахме да стъпим на три стълба. При първият успяхме -дуалната система в образованието. Там ще започнем с първи проект от септември месец в Средногорието, където има три огромни минни предприятия и между тях училище по земеделие. Там ще има училище, което да обучава кадрите за минната индустрия.  Вторият стълб е именно за достъпа до финансов ресурс – неслучайно ББР има нова схема за кредити, където лихвата може да падне до 3,5%. Третият стълб са иновациите - освен чрез оперативната програма допълнихме Националния иновационен фонд, в който имаше 0 лева за иновации. В момента там има 20 млн. лева и огромен интерес от фирмите. Тоест с иновации, достъп до финансиране и човешки капитал можем да дадем тласък на реиндустриализацията”, заключава Стойнев.
Източник: mi.government.bg