ББР: Растежът на българската икономика през първото тримесечие на годината надхвърля всички предварителни прогнози

Икономически и финансов наблюдател на Българска банка за развитие
Първо тримесечие 2016 г.
 
Акценти

• Растежът на българската икономика през първото тримесечие на годината надхвърли всички предварителни прогнози. Според предварителните данни на НСИ за брутния вътрешен продукт неговият физически обем се е повишил с 3,0% на годишна база.
• Принос за ръста на икономиката има както вътрешното търсене, така и външното търсене, като все повече се повишава значението на вътрешното търсене (потребление и инвестиции) за икономическия ръст на страната.
• Наблюдава се забавяне едновременно на реалния ръст на износа и на вноса на стоки и услуги, но забавянето при вноса е по-голямо, което предопределя и подобряването на стойността на нетния износ спрямо първото тримесечие на 2015 г.
• Всички икономически сектори с изключение на строителството регистрират растеж на своята БДС, като в промишлеността годишният реален ръст е в размер на 5,3%
• Много положителни са и данните за развитието на пазара на труда. Нивото на безработица през първото тримесечие на 2016 г. е 8,7%, което е с 2 пп по-ниско спрямо стойността на показателя през същия период на предходната година.
• Заедно с намаляването на безработицата, заетостта в страната продължава да се увеличава. Според данните от Наблюдението на работната сила броят на заетите се повишава с с 0,7% на годишна база, а коефициентът на заетост вече е около равнищата, наблюдавани през 2009 г.
• Ускорява се годишният ръст на средната работна заплата в страната, като все по-голямо значение за нейната динамика има повишеното търсене на труд, включително със специфични квалификации, което не може да бъде посрещнато от съответстващо му по образование и квалификация предлагане на работна сила.
• Салдото по текущата сметка остава положително (1,5% от БВП). Ръстът на износа се забавя, но същото се наблюдава и при ръста на вноса, което допринася за подобряването на салдото по търговията със стоки.
• През първите три месеца на 2016 г. дефлацията в България отново се задълбочава. До голяма степен новото понижаване на общия ценови индекс в страната се дължи на динамиката на международните цени на петрола. Все пак, динамиката на цените на горивата през следващите месеци показват, че може да се очаква постепенно завръщане на месечната инфлация към нулевото равнище, а до края на годината тя да регистрира и положителни стойности.
• През първото тримесечие на 2016 г. консолидираната фискална програма регистрира излишък от 1 863,6 млн. лв. (2,1 % от прогнозния БВП), който съществено надхвърля излишъка, регистриран една година по-рано.
• Подобряването на фискалната позиция се дължи както на фактори свързани с повишаване на данъчните приходи и ограничаване на бюджетните разходи, но също и с еднократни фактори като постъпили грантове от ЕК в частта на помощите, които са в размер на 786,1 млн. лева.
• През първото тримесечие на 2015 г. банковата система в страната се запазва стабилна, с висока ликвидност, рентабилност и капиталова адекватност. Към края на март активите на банковата система са на стойност от 87,1 млрд.лв.
• Най-съществена промяна в структурата на активите на търговските банки е намалението на паричните средства в централни банки с над 1,8 млрд. лв. спрямо края на 2015 г., което се свързва със стремежа им да да намалят „свръхрезерва“ си по сметка в централната банка. Една част от паричните средства са трансформирани във финансови активи на разположение за продажба и по-конкретно в дългови ценни книжа, а друга част от намалението на паричните средства се свързва с намаление на привлечените средства – най-вече намаление на краткосрочни депозити от чужбина.
• Кредитът за фирми и домакинства намалява, което се дължи изцяло на намалението на „лошите“ кредити и на овърдрафта, докато стойността на редовните кредити е почти без изменение.
• Делът на необслужваните кредити с просрочие над 90 дни намалява и към края на март той е 14,8% от всички кредити (без тези за банки), което е близко до дела на необслужваните кредити от края на 2011 г.
• Печалбата след данъци на банковата система продължава да се увеличава. За първото тримесечие на 2016 г. тя е в размер на 305,3 млн.лв., което е най-високата печалба на банковата система за този период от годината от 2009 г. насам.
• Продължава процесът на спад на лихвените равнища по кредити и депозити. Основни фактори, влияещи върху динамиката на лихвените равнища в страната, са ниските рефернтни лихвени равнища в Еврозоната и в САЩ и достъпа до евтин привлечен ресурс за търговските банки.

Финансовия и икономически наблюдател можете да изтеглите оттук.