Въглеродна неутралност: как може да бъде достигната до 2050 г.?

Хората в Европа и по света вече усещат въздействието от промените в климата - в последните години се сблъскваме с повече случаи на суша, силна жега, поройни дъждове, наводнения и свлачища. Други последствия са свързани с повишаване на морското ниво и на киселинността на световния океан и с изчезването на растителни и животински видове.

Споразумението за климата от Париж, подписано от ЕС и от 195 страни по света, предвижда постигането на въглеродна неутралност до средата на 21-ви век. Под това се разбира уравновесяването на емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове, които се дължат на хората, с процеси за тяхното улавяне и отвеждане от атмосферата.

Постигането на нулев баланс на въглеродни емисии не означава напълно да се лишим от тях, а да намерим начини да компенсираме всякакъв евентуален ръст. В природата съществуват естествени системи, които абсорбират въглероден диоксид - такива са почвите, горите и океаните.

Проблемът е, че естествените системи не могат да се справят със сегашното ниво на емисии. По оценки те абсорбират между 9,5 и 11 гигатона въглероден диоксид годишно. Причинените от хората емисии достигнаха 37,1 гигатона през 2017 г.

Въпреки че се работи за изграждането на инсталации за изтегляне на въглеродни емисии от атмосферата, за момента те не могат да достигнат мащаб, който да допринесе реално в борбата срещу глобалното затопляне.

Допълнителен проблем е, че горите и другите естествени системи за абсорбиране са ефективни, само ако те бъдат поддържани. Горските пожари, дърводобивът и изсичането на гори ни отдалечават от въглеродната неутралност.

Намаляването на въглеродните емисии е дългосрочна цел на ЕС. Друг начин за подобряване на въглеродния баланс е компенсирането на емисии от един сектор чрез инвестиции в чисти технологии - например, за производство на енергия от възобновяеми източници или енергийна ефективност. Схемата на ЕС за търговия с емисии е пример за система за компенсиране на въглеродни емисии.

Европейският съюз има амбициозна политика за климата. Към момента поставената цел е за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г. в сравнение с 1990 г.

През ноември 2018 г. Европейската комисия представи дългосрочна стратегия за постигане от ЕС на въглеродно-неутрална икономика до 2050 г. През юни 2019 г. лидерите на страните в ЕС призоваха за напредък за гарантиране на преход към климатично неутрален ЕС в съответствие със Споразумението от Париж.

В резолюция от март 2019 г. Европейският парламент се обяви за още по-амбициозни цели за намаляване на емисиите до 2030 г., за да бъде постигната въглеродна неутралност до 2050 г.

Три страни в ЕС вече са заложили целта за въглеродна неутралност в законодателството си: Швеция се стреми да достигне нулеви нетни емисии до 2045 г., а Франция и Великобритания - до 2050 г.

Научете повече за усилията на ЕС за намаляване на емисиите:

•    цели на държавите членки за 2030 г.;
•    цели за емисиите на въглероден диоксид от автомобилите;
•    инфографика за емисиите на въглероден диоксид от автомобилите;
•    хронология на мерките в света относно промените в климата.