Парламентът е против схемите, които осигуряват на инвеститори право на гражданство в страни от ЕС
Текстът, който ще бъде гласуван на пленарната сесия в Страсбург през март, призовава за забрана на схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции в ЕС и за общи правила за схемите за даване на право на жителство срещу инвестиции.
„Летвата за това какво се брои за инвестиция е поставена твърде ниско от твърде дълго време. Правото на жителство в ЕС трябва да се дава само на хора, които инвестират в реалната икономика и на които може да се вярва, че са легитимни инвеститори без криминално минало“, заявява докладчикът на Парламента Софи ин‘т Велд (Обнови Европа, Нидерландия).
Съществуващите сега схеми имат минимални изисквания за физическо присъствие на инвеститорите и предлагат бърза процедура в сравнение с процедурите за предоставяне на убежище, легална миграция или натурализация. Статутът на гражданин или жител на страна на ЕС позволява свободно придвижване в рамките на Шенгенското пространство.
Докладът, приет от парламентарната комисия по граждански свободи, определя схемите, които предоставят гражданство на базата на финансови инвестиции, като „предизвикващи възражения от етична, правна и икономическа гледна точка“.
Към момента три страни имат подобни схеми: Малта, България (правителството е предложило законодателство за слагането на край на схемата) и Кипър (обработват се само подадени искания преди ноември 2020 г.). Дванайсет страни в ЕС имат схеми за предоставяне на жителство срещу инвестиции. Минималната сума на инвестициите варира от 60 000 евро до 1 250 000 евро.
Според изследване над 130 000 души са придобили гражданство или жителство на страни от ЕС чрез подобни схеми, като общите инвестиции за 2011-2019 г. се оценяват на 21,4 млрд. евро.
Червен килим за съмнителни хора
Докладът на Парламента посочва, че наличието на схеми за паспорти срещу пари е проблем за всички страни в ЕС, защото решението за предоставяне на гражданство от една държава членка автоматично дава права на лицето в отношенията му с другите държави. Тези права включват правото на придвижване, на гласуване и участие като кандидат на местни и европейски избори и право на някои икономически дейности.
Схемите могат да имат значителни последици за другите държави − да увеличат риска от корупция, изпиране на пари, избягване на данъци, да застрашат сигурността, да увеличат натиска на пазара на имоти или да подкопаят целостта на вътрешния пазар.
В същото време докладът изразява тревога от сигнали, че някои държави са приели кандидатстващи за гражданство, които не са отговаряли на изискванията в областта на сигурността.
„Липсата на контрол означава, че се постила червеният килим за корупция и пране на пари. Съмнителни хора плащат големи суми, за да се сдобият с достъп до ЕС. Обикновените хора нямат полза от тези суми, но страдат от корупцията. Журналисти, които разследват някои от новодошлите, понякога понасят тежки последици“, казва Софи ин‘т Велд. „По много начини цяла Европа изпитва тежестта от практиките, които облагодетелстват минимално някои правителства“.
Европейската комисия започна процедури за нарушения срещу Кипър и Малта през 2020 г. във връзка със схемите за гражданство срещу инвестиции. Депутатите искат да видят напредък по тези процедури.
Русия и „златните паспорти“
Нахлуването на руски войски в Украйна отново привлече вниманието към схемите за „закупуване“ на гражданство в ЕС.
„Кремъл от дълго време мисли, че може да си купи достъпа в Европа. Време е да затворим всички пропуски, да спрем опасното явление „златни паспорти“, което отваря заден вход към придобиване на европейско гражданство, и да се уверим, че руските пари няма да се превърнат в следващия руски газ“, заяви председателят на Парламента Роберта Мецола през февруари.
В резолюция, приета на 1 март, депутатите призоваха страните в ЕС, които имат схеми за предоставяне на права срещу инвестиции, да направят преглед на лицата, които са се възползвали от тях, и да отнемат правата на богатите руснаци, особено на свързаните със санкционирани лица или организации.
Парламентът ще разгледа доклада на 7 март и ще гласува по него на следващия ден.