Център за рециклиране, финансиран от ЕС, открива врати в Пърмет за постигане на целите за кръгова икономика
На 12 ноември в Пърмет беше открит нов център за рециклиране, финансиран чрез проекта на ЕС „ЕС за кръгова икономика и градове, подходящи за живеене“, в сътрудничество с Германия. Целта на съоръжението е да подобри управлението на отпадъците и да насърчи устойчивите практики на местно ниво. На откриването присъстваха посланикът на Европейския съюз (ЕС) Силвио Гонзато, министърът на околната среда Софян Яупай, директорът на германското правителство за сътрудничество в областта на развитието Ивен Шад, представителят на Европейската комисия Кристин Кьониг и кметът на Пърмет Алма Ходжа. Кметът Ходжа заяви, че центърът е ключова стъпка в изграждането на „нова екологична култура“ в общината, докато министър Яупай го описа като модел за успешно сътрудничество между правителството, международните партньори и местните власти. Посланик Гонзато изтъкна примера на Пърмет като „поглед към това как би могло да изглежда бъдещето на кръговата икономика в Албания“, подчертавайки, че центърът предпазва реките и депата от отпадъци, като същевременно създава икономически възможности и напредва в целите на Албания за интеграция в ЕС. Той отбеляза, че опазването на околната среда е основна част от преговорите за присъединяване на Албания към ЕС, добавяйки: „До 2036 г. 65% от отпадъците в Албания трябва да бъдат рециклирани - така че работата трябва да започне сега.“ Разработен с експертизата на германското дружество за международно сътрудничество (GIZ), центърът ще събира, сортира и компресира рециклируеми материали като пластмаса, хартия и метал, които след това могат да бъдат продавани на рециклиращата индустрия, за да се покрият оперативните разходи и да се генерират приходи. Пърмет произвежда около 1700 тона отпадъци годишно, около една трета от които са рециклируеми.
Проучване на Банката на Албания показва ръст на заетостта и по-силен частен сектор
Последното проучване на финансовото състояние на домакинствата на Банката на Албания (BoA) отчита значително увеличение на заетостта през първата половина на 2025 г., водено главно от растежа на частния сектор, докато самостоятелната заетост продължава да намалява. Като цяло броят на членовете на семейството, получаващи доходи от трудова заетост или самостоятелна заетост, се е увеличил с 3,9% в сравнение с предходните шест месеца и с 2,4% на годишна база. Директната заетост се е увеличила с 1,5% през последните шест месеца и с 0,9% на годишна база, като най-силен растеж се наблюдава в публичния сектор (+5,1%) и частния бизнес (+2,6%). Спадът в самостоятелната заетост сочи към продължаващо изместване към формални работни места, особено в производството и услугите. Данните от проучването също така показват нарастващи доходи на домакинствата и по-бавен растеж на разходите, което предполага по-предпазливо финансово поведение. Докато по-малко домакинства съобщават, че имат дълг, общата стойност на непогасените заеми се е увеличила, главно за бизнес и инвестиции в недвижими имоти. Според централната банка тези тенденции показват стабилизиране на пазара на труда и укрепване на частния сектор, като семействата показват по-голям оптимизъм относно финансовите си перспективи за втората половина на 2025 г.
Минният сектор отчита спад на активността, тъй като правителството отменя 26 разрешителни
Минният сектор на Албания продължава да се сблъсква с намаляващ инвеститорски интерес, като нарастващ брой компании не успяват да използват своите разрешителни за дейност. Министерството на инфраструктурата и енергетиката инициира пореден кръг от отмяна на разрешителни за добив, позовавайки се на продължително бездействие и неизпълнени инвестиционни задължения. Само на 29 септември министерството издаде 11 известия за отмяна на разрешителни за добив, с което общият брой на отменените разрешителни от началото на 2025 г. достигна 26. Повечето от засегнатите организации бяха спрели дейността си за повече от година, което е основната причина за последните решения. Няколко отменени разрешителни обхващат мини в Булкиза, Кукес, Либражд, Лежа и Преняс. Други случаи включват компании, които не са изпълнили обещаните си инвестиционни планове или са пренебрегнали плащането на годишните гаранции за екологично възстановяване, изисквани от закона. Министерството на околната среда и природните ресурси вече беше отнело 19 лиценза за добив през 2024 г. по подобни причини - бездействие, липсващи гаранции, неизпълнени работни планове или неточни оперативни отчети, представени на Националната агенция за природни ресурси. Продължаващата вълна от отмяна на разрешителни подчертава стагнацията в сектора и борбата на правителството да наложи спазването на изискванията и да привлече устойчиви инвестиции в минната индустрия на Албания.
Информация от Мирослав Миланов, СТИВ - Тирана