Българският бизнес със сдържани, но позитивни нагласи за икономическото развитие през 2026 г.
Българската търговско-промишлена палата представя резултатите от „Европейско икономическо проучване 2026” (EES2026), 33-то по ред и координирано от Асоциацията на европейските търговски палати (EUROCHAMBRES), с подкрепата на мрежата от търговски промишлени камари и палати.
Новото издание се основава на приноса на 28 национални търговски и промишлени палати и повече от 41 000 европейски предприятия, голяма част от които МСП.
БТПП е партньор на EUROCHAMBRES в проучването за България - за 27-ти пореден път. Своите очаквания изразиха над 800 предприемачи, представители на българския бизнес, при минимално изискване от 400 респондента. Така БТПП удвои през тази година представителността на изследването и обхвана по-големи групи от различни индустрии и сектори на българската икономика.
Проучването беше проведено чрез интервюта в анкетна форма към фирмите през м. септември 2025 г. Периодът на провеждане обаче спестява доста от негативните оценки за очакванията и бизнес средата, които биха дали представителите на българското предприемачество към настоящата ситуация, в контекста на обявения проект на Държавен бюджет за 2026 г.
Съгласно установената практика, БТПП изпрати резултатите от проучването на държавните институции, за да улесни работата им при планиране и реализиране на реформи.
Конкретно за България предизвикателствата са градирани така:
- Разходи за труд (58% от респондентите)
- Липса на квалифицирани работници (56% от респондентите)
- Финансови условия (50% от респондентите).
Българският бизнес е със сдържани, но позитивни нагласи за икономическото развитие през 2026 г.
Трите най-големи бизнес предизвикателства за следващата година, посочени от респондентите на европейско ниво, са:
1. Разходи за труд
2. Регулаторна тежест
3. Липса на квалифицирани работници.
Ключови политически послания на Европейското икономическо проучване 2026:
⇒ Осигуряване на предвидимост и финансова подкрепа за управление на прекомерните производствени разходи
⇒ Насърчаване на цифровото и по-интелигентното опростяване
⇒ Намаляване на фрагментацията на единния пазар и справяне с „десетте ужасни“ бариери
⇒ Уменията като конкурентно предимство
⇒ Задвижване на зеления преход чрез достъпна енергия
⇒ Разширяване на възможностите на Европа за световна търговия.
Подробно резултатите от проучването са представени, както следва:
- Обобщено за всички държави от Европа, участвали в изследването (виж тук)
- Конкретно за България, споделени от българските фирми - участници в проучването (виж тук и тук).
- Официален доклад на Европалати относно EES2026 (англ. език виж тук).