Над 40% от фирмите в България инвестират под 10% от годишната си печалба в научно-изследователска дейност

Предмет на проучването и анализа бяха методите за разпространяване на резултати от изследователски проекти, разработвани в България, Хърватия, Литва, Латвия, Македония, Словения, Полша, Румъния и Сърбия. Информацията за изготвянето на анализа бе набрана чрез кабинетни проучвания, онлайн въпросници и лични интервюта с фирми, работили по изследователски проекти в сферата на замърсяването на въздуха, замърсяването с химикали и новите технологии за околната среда.

Основните изводи, които бяха направени в анализа, са:

• над 50 % от фирмите в България, участващи в изследователски проекти, финансирани от ЕС, са микро и малки предприятия
• над 40% от фирмите в България инвестират под 10% от годишната си печалба в научно-изследователска дейност
• сред сферите, в които фирмите предпочитат да инвестират, на първо място са технологиите за околната среда, на второ място – химическото замърсяване и на последно място – технологии за намаляване замърсяването на въздуха
• сред най-популярните методи за разпространение на проектните резултати са публикации на уеб сайтове, конференции, чрез професионални и лични контакти, публикации в пресата и др.

SWOT анализ за България:

Сред силните страни на изследователските практики в България са:

• МСП желаят да подобрят дейността си чрез внедряване на научни изследвания в практиката си
• МСП повишават конкурентоспособността си чрез участието в изследователски проекти
• Чрез дейностите по изследователските проекти МСП правят своята бизнес стратегия по-ясна и конкретна
• Нараства броят на МСП, които желаят да инвестират в научно-развойна дейност.

Слаби страни:

• Пазарът на научно-изследователските резултати не е добре развит
• Управниците в България не насърчават достатъчно развитието на иновациите в България чрез адекватни финансови схеми
• Резултатите от изследванията обикновено са твърде скъпи, за да се приложат от крайните потребители
• В повечето фирми липсва мотивиран и добре обучен екип, който да работи с иновациите.

Възможности:

• Подобрен обмен на ноу-хау и информация между проектните партньори и целевите групи
• Засилено разпространение на проектните резултати чрез интернет
• Привличане на чуждестранни инвестиции в изследователската дейност
• Подпомагане на университетите за научни изследвания.

Заплахи:

• Изследователската структура в България е стара и не е гъвкава
• Контактите между изследователите и крайните потребители не са добре развити
• Основните научни открития рядко са защитени с патенти
• Младите изследователи не са достатъчно мотивирани и добре обучени.

Проект PROCEED се фокусира върху комуникацията и разпространението на екологични научни изследвания и практики в Централна и Източна Европа и насърчаване участието на страните от този регион в изследователски проекти, финансирани от ЕС.

Пълният текст на анализа можете да намерите на: http://www.bcci.bg/bulgarian/projects/proceed/Description.htm