В БТПП бе получена информация от СТИВ-Кайро за затрудненията, които изпитват много от доставчиците на стоки за Египет при разплащането от страна на техните контрагенти.
Посочено бе, че в Египет се увеличава делът на сивата икономика и са намалени приходите от основни и традиционни източници като туризма и трансферите в страната от гастарбайтерите.
Принудена от обстоятелствата на изчерпани резерви и под предлога да ограничи манипулациите при организацията и разплащанията по вноса Централната Банка на Египет (ЦБЕ) тази година предприе редица мерки за ограничаване на валутните трансфери. Тези мерки акумулират напрежение и предизвикаха оживена полемика и коментари сред местните икономически среди и представителите на чуждите мисии, акредитирани в страната. Общото в тези коментарии е, че предприетите мерки на ЦБЕ се отразяват негативно, както на вносителите, така също и на доставчиците. Липсата на източници на необходимата валута забавя обработката на документите и съответно навременното и регулярното разплащане на задълженията от страна на голяма част от египетските вносители.
Първата административна мярка се състои в решение за ограничаване на размера на валутата, която фирмите имат право да внасят в брой по сметките си. Приетото постановление на ЦБ определя размера на разрешения внос на валута на ден до 10 000 щатски долара и общо на месец не повече от 50 000 щатски долара. С това ЦБЕ цели да свие оборотите на обменните бюра в страната поради занижено търсене и респективно да понижи курса, с който те работят на вторичния пазар. Реално тази мярка действително намалява обема на разплащането по официалните канали чрез ЦБЕ, с което облекчава нейното бреме, но това е за сметка на нарастване на обемите, които изтичат чрез нелегалните канали. Това води до допълнителни разходи за икономическите субекти, оскъпява стоките и е пречка за разплащането с доставчиците.
Втората мярка се състои в указания към банките за стриктно прилагане на изискванията на „Формуляр 4”, които фирмите са длъжни да прилагат при представяне на документите за извършване на ефективен валутен трансфер на средства. Изискванията на този документ налагат съгласуване на трансферната сума с митницата, през която се осъществява реално вносът. Този формуляр по начало е приет като форма и съдържание да обслужва въвеждането на електронната обработка на документите по вноса и мрежовото свързване на митница, данъчни, банкови и други ведомства. Електронното правителство предстои да се случи в бъдеще, но „Формуляр 4” се изисква от банките при разплащанията с чужбина. Така документът трябва да се попълва и пренася през съответните инстанции на ръка и естествено създава допълнително бюрократично препятствие при вноса. По информация на редица СТИВ от ЕС, въвеждането на този документ е причина за значителни загуби за фирми от ЕС чрез принудителен престой и допълнителни разходи за магазинаж при обработка на стоките в митница и в допълнително в забавяне на разплащането с доставчиците.