Назад

Служители губят стотици хиляди левове от заплата в плик


Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват на пари в плик, а работодателите, които плащат заплатите на своите служители „под масата“ са микро, малки и по-рядко средни и големи предприятия.  Това стана ясно по време на кръгла маса на тема „Заплата в плик“ , организирана от Национална агенция за приходите.

Във форума взеха участие Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, НОИ, Главна инспекция по труда (ГИТ), изследователите по поведенческа икономика - д-р Ян Шмитц от университет Радбуд, Нидерландия и д-р Филип Дьоренберг, Център за Европейски икономически изследвания, Германия, представители на работодателски и синдикални организации, счетоводители и експерти.  

Всички присъстващи в кръглата маса се обединиха около мнението, че най-ефективният подход за справянето с риска от укриване на доходите е  информирането на обществото за това какви са загубите и негативите от недекларирания труд за всички заинтересовани страни, както и ползите от спазването на закона. 

Заместник-министърът на финансите Александър Свраков изрази очакването си, че ако всеки от представителите на бизнеса, администрацията, синдикатите споделят своето мнение и дадат предложения, това ще доведе до успешното справяне с проблема. 

Инспектори от Национална агенция за приходите и ГИТ са проверили общо 516 дружества за наличието на трудови договори на служителите и спазване на данъчно-осигурителното законодателство, стана ясно още по време на кръглата маса. Работодателите, посетени от проверяващите, са определени като рискови, след подадени сигнали срещу тях и наблюдения на контролните органи заради съмнения, че в тях са наети работници без договор. Често в такива предприятия служителите са сключили 4-часов трудово договор, а работят 8 ч. или са осигурени върху минимална работна заплата, а в действителност получават двойно повече.

По думите на Екатерина Асенова, изпълнителен директор на ГИТ, заплатата в плик затваря бъдещето не само на отделния човек, а и на много важни сфери и социални системи и съответно на цялото ни общество.   

„Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, в дългогодишен аспект ще изгуби близо 109 000 лв.“, каза Антония Иванова, директор на дирекция „Комуникации“ в НАП, като демонстрира пред участниците в кръглата маса възможностите на калкулатора на загубите в сайта: www.zaplatavplik.bg

 „Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят служителите, това явление нанася сериозни щети и на работодателите. Те могат да получат сериозни глоби, наказателни лихви, лишаване от право да участват в обществени поръчки, дори и да носят наказателна отговорност, като в същото време рискуват имиджа си сред партньори, клиенти, доставчици“, коментира Калин Атанасов, държавен експерт в дирекция „Управление на риска“.  

 Целият запис на кръглата маса „Заплата в плик“ може да видите в YouTube канала на НАП.