Икономиката на Индия в условията на разпространението на COVID-19

Във връзка с обявената от СЗО пандемия и предприетите мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 в Индия и нейните отрицателни последици върху икономиката, финансите и социалната сфера, СТИВ - Делхи  уведомява за следното:

1. Конкретни възможни отражения върху българската икономика вследствие на предприети мерки в Индия:

Към 16.04.2020 г. (на обяд) броят на заразените от COVID-19 в Индия е 12 456 души, 423 смъртни случая и напълно излекувани 1513 души като се предполага, че бройката е много по-голяма, поради недостига на тестове, липсата на достъп до здравеопазване на част от най-бедното население и твърде малкият брой извършвани изследвания в страната.

На 14 април т.г. министър-председателят на Индия Нарендра Моди заяви в телевизионно обръщение към нацията, че пълната карантина, която беше обявена в цялата страна от 25 март до 15 април 2020 г., ще бъде удължена до 03 май 2020 г. Той подчерта, че решението е взето след  консултации с отделните щатски правителства, повечето от които настояват за тази мярката.

Продължаването на извънредното положение и карантината в Индия с още 3 седмици неминуемо ще се отрази неблагоприятно на икономическото развитие и външната търговия на страната, включително на търговско-икономическите и инвестиционни отношения с България.  

Настоящата обстановка ще се отрази изключително неблагоприятно на българския износ на специално оборудване за Индия, която е сред основните пазари за българската военна промишленост. Липсата на полети и невъзможността за пътуване на военни и експерти между двете страни ще забави осъществяването на редица приемки и изпълнението на подписани договори за износ на българско специално оборудване за Индия. Същевременно очертаващата се сериозна икономическа криза в Индия ще намали планираните държавни разходите през 2020-21 г. за покупка на ново военно оборудване и ще отложи за неопределено време реализацията на планирани международни търгове в Индия в тази сфера, на които разчитат българските производители/износители на военно оборудване. Всичко това ще забави и реализацията на подписаното наскоро споразумение за стратегическо партньорство между „Арсенал“ АД и индийската корпорация „Kalyani Group”, включващо съвместно производство на военно оборудване в Индия.

През март т.г. индийският износ регистрира рекорден спад от 35%, а вносът от 29%, при положение, че извънредното положение и пълна карантина в Индия беше въведено на 25 март т.г., тоест през април т.г. икономическите резултати ще са много по-лоши.

МВФ вече предвижда ръст на БВП на Индия през 2020 г. в рамките на 1.9 %.

Очаква се от въведената карантина в Индия, засега общо за 6 седмици, страната да загуби над 250 млрд. щат. долара.

2. Икономически мерки, предприети на индийското правителство за борба с последиците от пандемията:

      Нова актуална информация:

В телевизионното си изявление на 14.04.2020 г. за продължаване с три седмици на карантината в Индия, премиерът Моди подчерта, че след 20 април т.г. се планира и постепенно “разхлабване на някои ограничения”, въз основа на внимателно проследяване на резултатите на отделни райони и щати в ограничаването на пандемията и  възобновяване на някои важни икономически дейности, като селско стопанство и производство.

На 15.04.2020 г. Министерство на вътрешните работи на Индия оповести списък на  икономическите дейности, които ще могат да бъдат извършвани след 20 април 2020 г., както и на тези, които ще продължат да бъдат забранени.

В списъка със забранените икономически активности ще продължат да бъдат: пътуване по въздух, суша и вода; дейностите на образователните институции; индустриални и търговски дейности; хотелиерство и туризъм; киносалони, търговски центрове, театри; всички социални, политически и други събития, както и функционирането на религиозни обекти.

Разрешаването на някои икономически дейности след 20 април т.г. ще има за цел да осигури функциониране на селското стопанство и свързаните с него дейности, както и да се създадат възможности за работа на наемните работници. Някои индустриални дейности също ще бъдат разрешени при спазване на много стриктни мерки за безопасност. Разрешени са и всички дейности на дигиталната икономика.

Икономическите дейности ще бъдат регулирани от властите на щатско ниво въз основа на ръководства за безопасност. Всякакви дейности ще продължат да бъдат забранени в „зоните с високо ниво на зараза“.

Разрешени ще бъдат след 20 април т.г. следните икономически дейности в Индия:

• движение на карго превози, както и транспорт на жизненоважни стоки, включително петрол и газ, хранителни продукти, медицински доставки, движение на работници, необходими за дейността на железопътни и въздушни превози, митници, пристанища, кораби и др. въз основа на издадени документи от съответните работодатели;
• селскостопански дейности: дейности, свързани с обработване и прибиране на селскостопанската продукция, дейности на агенции, ангажирани в доставка на селскостопански продукти, движение на селскостопанска техника, магазини за селскостопанска техника и резервни части, директни маркетингови дейности от селските стопани;
• риболов, включително превоз, маркетинг и продажба на продукцията, движение на работници;
• функциониране на плантации за чай и кафе при заетост на  не повече  от 50% от работниците, пакетиране, логистика, маркетинг и продажби на продукцията при  заетост от максимум 50% от работниците;
• животновъдство: събиране, обработка дистрибуция и продажба на мляко и млечни продукти от млекозаводите, в това число транспорт и доставки, дейности на животновъдните стопанства, производство на фуражи и др.
• разрешени дейности на търговски и частни организации:
• печатни и електронни медии;
• IT услуги с до 50% от капацитета;
• центрове за данни и кол центрове само за дейности на правителството;
• центрове за социални дейности по схеми,  одобрени от правителството;
• компании за електронна търговия, включително и транспортни средства, необходими за дейността им чрез специални разрешителни;
• куриерски услуги;
• складове на летища, пристанища, жп гари и други места по веригите за доставки;
• дейности по охрана и поддръжка на жилищните  офис и пространства;
• хотели, къщи за гости, мотели и др. подобни, в които са настанени лица под карантина, както и медицински  персонал, персонал на авиокомпании и кораби;
• услуги от самонаети, като електротехници, поправка, водопроводчици, механици, дърводелци, IT;
• индустрии, опериращи в селските райони - хранително-преработвателни, строежи на пътища, строителни и индустриални проекти, наети по държавната схема MNREGA за осигуряване на заетост, дейности на местните комунални центрове, с спазване на „социална дистанция“. Целта е създаване на заетост за най-бедните извън големите градове, включително мигриращите работници.
• производствени и други индустриални дейности в Специалните икономически зони (SEZ), индустриални зони и други подобни след въвеждане на специални правила за безопасност и спазване на социална дистанция;
• производство на хардуерни продукти, стоки от първа необходимост и опаковъчни материали също се разрешават;
• въгледобив, добив на минерали и петрол.

Облекченията имат за цел създаване на заетост и съживяване на индустриалния и производствен сектор при спазване на мерки за безопасност. Същевременно остават опериращи всички важни елементи на финансовия сектор като Централната банка, банковите и застрахователни институции, капиталовите пазари и др. с цел осигуряване на достатъчно ликвидност и кредитна подкрепа на индустриалния сектор. Остават също в сферата на разрешените всички дейности, свързани със здравеопазване и социални дейности и веригите за доставки на важни стоки за  централното и щатските правителства.

Планира  се след 20 април т.г. и отваряне на фабрики извън големите индийски мегаполиси при спазване на нормите за социална дистанция, постепенно възобновяване на строителните инфраструктурни дейности, както и на дейностите по събиране на  селскостопанската продукция, като за целта ще бъде осигурено извозване на сезонните селскостопански работници.

От 15 април т.г. се въведе и електронно обслужване на индийските митници (виж информация ТУК) с цел намаляване на бюрократичната тежест и такси, както и ограничаване на директните контакти между митническите служители и вносителите/износителите, целящо защита от COVID-19.

Изготвил: Илия Деков, р-л СТИВ-Делхи