На 15 януари Европейската комисия публикува своето информационно табло за държавните помощи в съответствие с изискването за ежегодно публикуване, предвидено в Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията. Таблото предоставя обща информация за разходите за държавни помощи на държавите членки.
Постигането на климатичните цели изисква значителни инвестиции, като се мобилизират както частни, така и публични ресурси. В този контекст политиката на ЕС в областта на конкуренцията, и по-специално правилата за държавните помощи, играе решаваща роля за подкрепата на чист, рентабилен и справедлив преход, като същевременно се запазват равните условия на вътрешния пазар.
В периода между 2014 и 2020 г. държавните помощи за опазване на околната среда и за енергийни спестявания отбелязват устойчив ръст. Темпът на нарастване обаче постепенно се забавя. След увеличение от 29 % през 2015 г. спрямо 2014 г., растежът достига връх от 35 % през 2016 г., след което се понижава до 8 % през 2017 г., 7 % през 2018 г. и едва 3 % през 2019 г. През 2020 г. разходите се стабилизират на равнище от 95,81 млрд. евро — най-високото регистрирано до този момент. През 2021 г. се отчита лек спад до 93,12 млрд. евро (-3 %).
През 2022 г. се наблюдава значителен спад в държавната помощ за екологични и енергийни цели, като тя намалява до 51,50 млрд. евро (-45 %). Този спад се дължи основно на намаляването на нотифицираните разходи за помощ, тъй като държавите членки преразпределят ресурсите си за справяне с продължаващата пандемия от COVID-19 и поставят като приоритет незабавното икономическо възстановяване пред екологичните цели.
През 2023 и 2024 г. разходите за държавни помощи отбелязват значително възстановяване. Нотифицираната помощ нараства, като общият ѝ размер достига 64,26 млрд. евро през 2023 г. (+25 % спрямо предходната година, от които 43,02 млрд. евро за нотифицирани мерки) и 68,82 млрд. евро през 2024 г. (+7 % спрямо 2023 г., от които 49,76 млрд. евро за нотифицирани мерки).
Сред държавите с най-високи разходи в относително изражение за проекти в областта на околната среда и енергетиката (спрямо националния БВП) през 2024 г. са Германия (0,71 % от БВП) и Чехия (0,59 %). Значителна част от разходите за помощ на двете страни за тази цел — 85 % за Германия и 77 % за Чехия — произтича от нотифицирани мерки.
България, Кипър и Малта са държавите членки с най-ниски разходи за екологични и енергийни цели в съотношение към БВП, като общите разходи варират между 0,06 % и 0,09 % от националния БВП през 2024 г. Налице е съществена разлика между държавите с най-високи и най-ниски разходи, което ясно се илюстрира от примера на България, чиито разходи са с 0,65 процентни пункта по-ниски от тези на Германия — държавата с най-високо равнище на разходи.
Декарбонизация срещу енергопроизводство: промяна във фокуса
Следва ясно да се прави разграничение между помощта, насочена към целите за декарбонизация, включително енергийна ефективност, и помощта, насочена към производството на енергия и енергийната инфраструктура.
Помощта, насочена към целите за декарбонизация, обхваща подкрепа, специално предназначена за намаляване на емисиите на парникови газове и за насърчаване на по-чисти и по-устойчиви енергийни системи. Основната ѝ цел е да допринесе за ограничаване на емисиите и за постигане на дългосрочна устойчивост.
По отношение на държавната помощ, насочена към производството на енергия, примери за такава подкрепа са мерките за внедряване на възобновяеми енергийни източници и за модернизиране на енергийната инфраструктура.
Докато в периода между 2014 и 2021 г. помощта за декарбонизация представлява приблизително 80 % от общите разходи за държавна помощ за опазване на околната среда и енергийни спестявания, през 2022 г. нейният дял спада до 49 %.
През 2023 и 2024 г. държавната помощ за декарбонизация отново отбелязва ръст, като разходите достигат 29,16 млрд. евро през 2023 г. и 30,45 млрд. евро през следващата година.
Държавната помощ за производство на енергия представлява около 9 % от разходите за държавна помощ за опазване на околната среда, включително енергийни спестявания, в периода между 2014 и 2024 г.
Започвайки от приблизително 131 млн. евро през 2014 г., десет години по-късно този вид помощ достига 27,31 млрд. евро през 2024 г., като почти се изравнява с равнищата на помощта, предназначена за декарбонизация.
Разходи за държавна помощ за опазване на околната среда, включително енергоспестяване, по държави-членки
Докладът за тази година включва задълбочен анализ на TCTF (Временна рамка за кризи и преход ), който установява, че трите раздела на TCTF, насочени към подкрепа на прехода от кризисни/спешни мерки към по-дългосрочни, съобразени с климата инвестиции (т.е. тези за подкрепа на въвеждането на възобновяеми енергийни източници, декарбонизация на промишлеността и стратегически сектори), са отчели разходи в размер на 3,8 млрд. евро през 2024 г.
За повече информация: State aid Scoreboard 2025
Източник: Институт за енергиен мениджмънт