Назад

Цените на производител са добър предвестник на потребителската инфлация

Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

Сред по-важните икономически новини от последната седмица е рекордният ръст на цените на производител в Германия, който дава повод на анализаторите да се опасяват и от по-голямо от очакваното покачване на индексите на потребителски цени. Използваме повода да разгледаме връзката между производствените и потребителските цени в България, в опит да оценим доколко индексът на цени на производител може да се ползва като инструмент за прогнозиране на бъдещата динамика на потребителската инфлация.

За тази цел сравняваме стойностите на двата индекса – от една страна общият индекс на цените на производител, а от друга – хармонизираният индекс на потребителски цени. Причината да ползваме ХИПЦ вместо по-често цитирания в националните медии ИПЦ е най-вече удобство, тъй като и той, и индексът на цени на производител имат готови стойности с базова година 2015 г., което позволява прякото им сравняване. Времевият обхват е от началото на 2005 г. до месец юли 2022 г., за който са и последните достъпни данни. Въпреки че ХИПЦ позволява поглед и по-назад във времето, НСИ не публикува данни за цените на производител преди 2005 г.

 

Дори „с просто око“ измененията на двата индекса съвпадат много точно през последните 17 години. Има, разбира се, известни разминавания – докато в периода преди световната финансова криза от 2008-9 г. потребителската инфлация е трайно по-висока, то в продължителен период след 2010 г. производствените цени нарастват по-бързо. Въпреки това, в периодите на икономически подем динамиката на двата показателя е очевидно пряко свързана.

Проблемите обаче идват в периодите на криза – тогава, когато способността да предсказваме динамиката на потребителските цени за следващите месеци (или пък тримесечия) би била особено ценна за нуждите на макроикономическото планиране. Видимо обаче и в двата периода на по-продължителна икономическа криза връзката между двата индикатора се променя. Още повече, поведението ѝ в двете кризи е противоположно. В периода 2008-2011 г. производствените цени отбелязват значителен спад, а потребителските продължават да се увеличават. Обратно, от началото на ковид кризата през 2020 г. насам цените на производител в индустрията растат главоломно, но на потребителската инфлация ѝ беше необходимо известно време, за да последва тази тенденция. Възможно обяснение за това е способността на самите производители и търговците да абсорбират част от ръста на цените на суровините и полуготовите изделия със свиване на печалбите си в името на запазване на пазарен дял и смекчаване на ценовите шокове за крайните потребители. От значение е и ролята на вноса, който може да забавя динамиката на цените на общата кошница, ползвана за изчисляване на ХИПЦ.

Дотук разглеждахме едновременната промяна на двата индекса. За да има прогностична стойност това наблюдение обаче, следва да разгледаме дали промените в производствения индекс предхождат тези на потребителския. За тази цел сравняваме двата индекса, но добавяме лаг от три и шест месеца на индекса на потребителски цени (графика 2), за да отчетем промяната във времето.

 

Дори и преди прилагането на времеви лаг, корелацията между производствените и потребителските цени е много близка (r= 0,91). След отчитането на забавянето във времето обаче наблюдаваната връзка е дори по-добра, като най-ясна корелация има при шестмесечен лаг на индекса на потребителски цени (r= 0,96). С други думи, преливането на ръста в цените на производител към тези за крайните потребители отнема, в най-общия случай, полугодие. При прилагането на по-голямо забавяне – с девет или дванадесет месеца – връзката между двата индикатора отслабва.

Разбира се, подобен подход би могъл да се приложи върху промените на цените на отделните групи стоки. Доколкото обаче отнасянето на отделните компоненти на производствения индекс и категориите на потребителската инфлация не е еднозначно, а на места – невъзможно, подобно изчисление излиза далеч извън обхвата на настоящата статия. Заради отворения характер на икономиката на България би било от полза да се проследят и влиянието на ръста на производствените цени в основни вносители за ключови групи стоки – да речем, храни, облекла, горива.

Въпреки това, представеното тук демонстрира доста ясно, че динамиката на цените на производител е много добър индикатор на предстоящата потребителска инфлация (с необходимата уговорка, че в хода на икономическа криза може да има някои изкривявания, породени от естеството на самата криза). Това от своя страна означава, че производствените цени имат важно място като част от арсенала на краткосрочното макроикономическо планиране и са инструмент за указване на посоката,  а и с някои уговорки и приближения - и на темпа - на ръст на потребителските цени, които от месеци са във фокуса на дебата около икономическата политика.