В Българската агенция за инвестиции се проведе кръгла маса с водещи организации в България в областта на микроелектрониката на тема: „РАЗВИТИЕ НА ПОЛУПРОВОДНИКОВАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ (2022-2027)“.
Участниците поставиха основен фокус в дискусията върху темите:
● Присъединяване на България към веригата на добавена стойност в европейската полупроводникова индустрия (микроелектроника);
● Възможностите за България да се превърне в център на технологичен R&D;
● Предложения за привличане и увеличаване броя на експертите в направление „Електроника“;
● Изграждане на устойчиви партньорства с водещите европейски и световни институти, като IMEC (Белгия), Tyndall (Ирландия), Helmholtz и Fraunhofer (Германия), LETI (Франция) и др.
По време на срещата Клъстера по микроелектроника и индустриални електронни системи направи предложения относно следните възможности:
● Изграждане на Център за проектиране на интегрални схеми, който се основава на наличния опит и ресурс. Той може да се създаде на основание на вече съществуващите инфраструктури, като ECAD Lab (ТУ-София), MINOLab (София Тех Парк), Клъстер по микроелектроника;
● Привличане на международни компании в България – Intel, Infineon; ASML; Analog Devices;
● Стартиране на пилотни линии за изпитване и експериментиране на нови подходи и технологии – възможности за използване на наличната инфраструктура на НЦ "Мехатроника и чисти технологии" и Клъстер по микроелектроника и индустриални електронни системи;
● Създаване и структуриране на фонд за подпомагане на студенти (Venture Trust Fund), които се обучават в областта на микроелекрониката (по примера на UK Electronics Skills Foundation);
● Създаване и структуриране на Венчър Билд Студио (Venture Build Studios model) модел с прилежащ VC фонд, специализиран за проекти в областта на микроелектрониката и индустриалната електроника;
● Създаване на специализиран Център за обучение в интегралните технологии (за квалификация и преквалификация) в сътрудничество с ТУ-София, НЦ "Мехатроника и чисти технологии" и др.;
● Улеснен достъп и улеснени модели за използване на наличната инфраструктура, включена в “Пътна карта на научната инфраструктура”.
Участниците в събитието се обединиха около предложенията за избор на дата за следваща среща на работната експертна група, както и избор на комуникационния канал, който ще подпомогне свободния обмен на идеи и отчет по различни дейности и напредък в реализацията им. Обсъдена бе и възможността за създаване на тематична работна група и провеждане на срещи по конкретни въпроси - сътрудничество с индустрията (строителство, автомобилостроене, биотехнологии и др.), сътрудничество с държавите от Източна Европа и Западните Балкани, международни партньорства и др.