Поглед към Плана за възстановяване и устойчивост: приоритети, инвестиции, очаквани резултати


Пълният текст на изследването на Института за пазарна икономика е достъпен ТУК

Националният план за възстановяване и устойчивост на България е единствен по рода си мащабен стратегически документ, който включва списък от реформи в най-ключовите сектори и проекти за инвестиции в тях. Те следва да подпомогнат възстановяването на икономиката от корона кризата и да ускорят зелената и цифровата трансформация на икономиката. Същевременно, реализирането на реформите е условие за получаване на финансиране на предвидените инвестиции – въплъщение на принципа „пари срещу реформи“.

България се очаква да реализира едни от най-големите макроикономически ефекти сред държавите от ЕС – както пряко от реализирането предвидените инвестиции, така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите страни на съюза заради все по-дълбоката интеграция на икономиките в общия пазар.

Последната, пета, версия на Плана на България е представена на 15-ти октомври 2021 година и е изпратена официално на Европейската комисия от служебното правителство на Стефан Янев. Планът съдържа 59 проекта за инвестиции и 46 реформи в четири основни стълба - „Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“. Общото финансиране на инвестициите, включени в Плана е 21 млрд. лв., от които 13 млрд. лв. са осигурени по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Българският план все още не е окончателно одобрен, като забавянето в представянето му пред ЕК до известна степен се дължи на политическите обстоятелства в страната. Планът съдържа и сериозни политически ангажименти, които вероятно ще трябва да бъдат потвърдени от редовно избрано правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство, за да се осигури безпроблемното му изпълнение.

Основните наблюдения от прегледа на подготовката и същността на Плана за възстановяване и развитие могат да се обособят в няколко отделни групи.

Приоритети

  • Голяма част от държавите членки засега предвиждат да ползват само безвъзмездни помощи, като повечето са представили планове за пълната сума, която ЕК отпуска по Механизма. България не прави изключение. Допълнителната възможност за дългово финансиране са поискали малко на брой държави.
  • Основна част от реформите са представени през инструментите за реализацията им – промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи, създаване на административни структури. Това означава, че на практика наименованието на реформите се разминава със съдържанието им, а последното в някои случаи дори не е ясно дефинирано.
  • Няма връзка между част от проектите и реформите. Някои проекти от своя страна не дават ясна възможност да се установи по какъв начин ще допринесат за реализирането на реформите.  Предстоят тематични анализи на ИПИ, които ще разгледат подробно тези наблюдения.

Инвестиции

  • Няма връзка между отделните проекти (може би с изключение на проектите в областта на енергетиката), което означава, че най-вероятно са разработвани самостоятелно и преди да е ясна цялата концепция за реформите и развитието на секторите.
  • Около ¾ от разходите са изграждане/рехабилитация на инфраструктура и физически капитал (закупуване на машини и съоръжения). Останалата ¼ е са човешки капитал, труд и технология. Планът за възстановяване на практика се използва като заместител на национална инвестиционна програма в редица сектори.

Очаквани резултати

  • Липсата на аванс по плана може да има негативен ефект върху бюджета и макроикономическите показатели на България за 2021 г.
  • По оценки на Европейската комисия през 2024 г. България ще реализира едни от най-големите ефекти от плана върху БВП – както директно от изпълнението на плана (3%), така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите държави на съюза (0,7%).
  • Планът за възстановяване следва да допълва националните усилия за реформи и инвестиции и няма как да замести общата стратегия и политиката на държавата в отделните сектори.
  • Отлагането на реформите и проектите във втората половина на плана (след 2023 г.) може да се окаже загуба на ценно време. Българският план е силно „изтеглен“ назад във времето – до степен да си задаваме въпроса дали това е план за възстановяване на растежа след тежка криза или инструмент за реализиране на някакви инвестиционни идеи далеч в бъдещето.
  • Планът за възстановяване не съдържа икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от изпълнението им и доколко ще се постигнат целите.
  • Няма ясно дефинирани цели и индикатори. Индикаторите не са формулирани по начин, който да позволява оценка на резултатите и ефектите от изпълнението на проектите. Те до голяма степен не отговарят на изискванията за връзка с веригата на резултатите.

И накрая в заключение ще отбележим, че ниското качество на индикаторите за оценка показва слабости в разработването на проекти, подходящи за финансиране. Капацитетът на администрацията да планира, бюджетира и реализира инвестиции и реформи ще бъде подложен на изпитание. Последните бележки на Европейската комисия показват, че изготвянето на една своеобразна капиталова програма, аргументирана с индикатори за измерване на очакваните ползи от всеки проект, както и оценка на общото въздействие върху икономиката не е лесна и безпроблемна задача.  Дори ЕК да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен (полезен) резултат.

Презентацията от представянето на анализа на 14 декември 2021 г. е достъпна ТУК

___________________________________________

*Анализът "Поглед към Плана за възстановяване и устойчивост" е по проект „Застъпничество за икономическо възстановяване чрез реформи“  и се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 49 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Застъпничество за икономическо възстановяване чрез реформи“ е да насърчи осъществяването на структурните реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост чрез аналитични усилия и застъпнически действия.