Назад

Пазарът на труда продължава да се възстановява и изменя

Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика

Данните на НСИ от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2022 г. показват ясни положителни тенденции в показателите на пазара на труда. Коефициентът на икономическа активност на населението на 15-64 г. нараства до 73,2% (с 1,3 пр.п. повече от второто тримесечие на миналата година), заетостта достига 69,8% (ръст от 2,0 пр.п.), а безработицата намалява до 4,7% (с 0,9 пр.п. по-малко).

Нарастването на заетостта се наблюдава при всички възрастови групи спрямо данните за второто тримесечие за предходните години и преди пандемията. Общо за населението на 15-64 г. след първоначалния шок и силно свиване на заетостта през 2020 г., тя колебливо започва да се повишава, но през 2022 г. ръстът е по-осезаем, въпреки че все още не може да достигне предкризисното ниво от 2019 г. Особено значима е и разликата при населението на 15-24 г., където коефициентът на заетост намалява постоянно през 2020 и 2021 г. (до 16,2%) и през 2022 г. той се повишава значително (до 19,2%).

  

Движението на работната сила и заетите може да се проследи и чрез отражението на пандемията и извънредното положение в различните сектори. Данните за дела на заетите в отделните икономически дейности за вторите тримесечия през периода 2019-2022 г. показват коренно различни тенденции:

  • ИТ секторът, операциите с недвижими имоти и здравеопазването нарастват постоянно;
  • В строителството и в транспорта се наблюдава първоначален спад през 2020 г., но след това делът на заетите в тях нараства значително;
  • При селското стопанство, добивната промишленост и държавното управление има минимално движение  за периода;
  • При хотелиерството и ресторантьорството има най-сериозен спад в дела на заетите през 2020 г., който се задържа през 2021 г., но през 2022 г. се вижда възстановяване, макар и то съвсем да не е достатъчно, за да достигне предкризисните нива;

 

Като цяло между 2019 и 2022 г. (Q2) най-висок ръст на дела на заетите се наблюдава при строителството, здравеопазването и ИТ сектора, а най-голям спад отбелязват хотелиерството и ресторантьорството, преработващата промишленост и административните и спомагателни дейности.