Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
В резултат на много неравномерното въздействие на ограничителните мерки и прекъсванията между отделните отрасли в хода на Covid кризата, влиянието ѝ върху отделните части на страната е много различно. Публикуването на данните за областния БВП през 2020 г. позволяват да оценим влиянието им през един индикатор. Докато повечето области остават относително слабо засегнати, то тези в които туризмът играе ключова роля в местната икономика се връщат години назад в развитието си.
През 2020 г. столицата продължава да генерира почти половината от общия БВП на страната – 51,3 милиарда лева, следвана от Пловдив (9,7 милиарда лева) и Варна (7,4 милиарда лева), а най-малките областни икономики остават Видин и Силистра, съответно с 726 и 892 милиона лева. Спрямо населението София (столица) също е лидер, с 38,9 хиляди лева на човек от населението, над два пъти повече от област София (17,2 хиляди лева) и Враца (15,6 хиляди лева).
Дългосрочният поглед към динамиката на брутния вътрешен продукт на областите сочи, че в рамките на последните две десетилетия те са се развивали на няколко скорости. Столицата отново води значително пред всички останали, с 557% ръст на БВП на човек от населението между 2000 и 2020 г. Сходен ръст – по 410-420% се наблюдава при Пловдив, София (област) и Кърджали, в резултат най-вече на развитието на местната индустрия. Докато при първите две развитието е относително равномерно разпределено през годините, то в случая на Кърджали ръста е съсредоточен в последните няколко години, движен в голяма степен от началото на работа на мината в Крумовград. В повечето области ръстът е в диапазона 250-350% в рамките на двете десетилетия. Въздействието на кризата личи най-силно в дългосрочната динамика на Бургас, която в резултат на големия спад през 2020 г. е областта с най-бавен ръст на БВП на човек от населението – едва 159% от началото на хилядолетието.
В рамките на самата 2020 г. повечето области регистрират умерен ръст на БВП на човек от населението. Общата негативна динамика е движена най-вече от сериозния спад в двете области, в които е съсредоточен летният туризъм – в рамките на годината спадът на индикатора в Бургас е със 17%, във Варна – 5%. По-драматичният спад в Бургас е следствие най-вече от концентрацията на по-голяма част от туристическата дейност в пред кризисния период в областта, съчетан с по-многоотрасловата икономика на Варна, където преработващата промишленост играе по-значителна роля. Благоевград, където ограниченията доведоха до свиване на зимния туризъм пък остава с 0% ръст на БВП между 2019 и 2020 г.
Важно е да отбележим, че на този етап данните за БВП на човек от населението не отчитат корекцията, която следва от преброяването на населението от края на 2021 г. Тя ще доведе до сближаване между областите и намаляване на преднината на столицата в резултат на по-големия от очаквания ръст на населението ѝ между двете преброявания. Въпреки това, изводите от данните за 2020 г. не се променят значително – икономиките на туристическите области понасят по-голямата част от спада, а при останалите се наблюдава по-скоро забавяне на растежа.