Функционирането на Шенгенското споразумение за пътуване без граничен контрол в Европа е заплашено заради поредица от кризи в последните години.
Трудни времена за Шенгенското пространство
На теория всеки човек подлежи на граничен контрол единствено на външна граница на Шенгенското пространство. От 2015 г. обаче бяха въведени проверки на някои вътрешни граници в отговор на бежанската вълна и на серията от терористични нападения в Европа.
Потокът от имигранти бе възприет като заплаха за вътрешната сигурност и засегнатите страни се възползваха от клаузи в Шенгенското споразумение, за да въведат граничен контрол.
Пандемията от COVID-19 също стана причина някои страни да прибегнат към контрол на вътрешните граници в опит да се ограничи разпространението на вируса.
Цената на граничния контрол
Граничните проверки забавят движението на хора, стоки и услуги в рамките на ЕС. Около 1,7 млн. души пътуват всеки ден през граница в ЕС, за да отидат на работа. Те, заедно с туристите и превозвачите, са най-засегнатите от мерките. Самият контрол е свързан с поемането на административни и инфраструктурни разходи.
Изследване, поръчано от Парламента, оценява евентуалните разходи от пълно спиране на действието на Шенген за две години във всички страни на 25-50 млрд. евро.
Мерки за преодоляване на проблемите
Европейският съюз е предприел редица стъпки за укрепване на Шенгенското пространство. През април 2017 г. бяха въведени систематични проверки за самоличността на всеки, който влиза в ЕС. Нова система за регистрация при излизане и влизане в зоната засича движението на граждани на други страни.
Беше създадена и Европейска гранична и брегова охрана, за да се засили наблюдението върху външните граници.
В същото време Европол получи допълнителни правомощия в борбата с тероризма.
През декември 2021 г. Европейската комисия предложи промени в правилата за функционирането на Шенгенското пространство, които целят да гарантират, че обратното въвеждане на проверки на вътрешни граници остава крайна мярка. Вместо нея следва да се предпочитат други алтернативи като целенасочени полицейски проверки и засилено полицейско сътрудничество.
Европейският парламент разисква предложението на Комисията. Депутатите многократно са изразявали възражения срещу честото въвеждане на граничен контрол в рамките на Шенген, тъй като това пречи на свободното движение на хора в ЕС.
Подкрепа за разширяването на зоната
Депутатите също така отстояват последователно позицията си, че всички страни членки, които са доказали готовността си за включване в Шенгенското пространство, трябва да бъдат приети.
През октомври 2022 г. Парламентът повтори отново призива си България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство възможно най-скоро, а през ноември 2022 г, одобри присъединяването на Хърватия. Хърватия стана членка на Шенгенското пространство от 1 януари 2023 г.
Шенген в числа
- 27 страни, участващи в Шенгенското пространство
- 4 страни извън ЕС, които са част от Шенгенското пространство: Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария
- 4 членки на ЕС, които не са част от Шенген - България, Ирландия, Кипър и Румъния
- над 50 000 километра външни граници на Шенгенското пространство