Д-р Людмил Иванов, председател на УС на RASTIA: Визия за Националния план за възстановяване и устойчивост в част „Транспортна свързаност“

Д-р Иванов, като експерт по цифровизация в железопътния транспорт и председател на УС на RASTIA*, каква е визията Ви за следващите 7 години за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост?
Какво предлагате да се подобри и промени в част „Транспортна свързаност“ към Плана?

Целесъобразно е да се инсталира ERTMS** ниво 1 на 50/70 локомотива/мотрисни влака на бордово оборудване. Оборудването ще повиши безопасността и ще намали разходите по поддръжка в дългосрочен план. Европейският икономически и социален комитет препоръчва въвеждане на ERTMS, като той се превърне в основен приоритет в частта за железопътен транспорт на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). В българския план няма предвидени средства !

Трябва да се отдели финансов ресурс за модернизация на гарови централизации по незасегнати от Плана железопътни линии. Основна причина за предложението е огромният брой осигурителна техника на възраст над 45 години с изтекъл ресурс. Има риск от възникване на инциденти, както и от блокиране работата на цели гарови комплекси. С модернизацията ще се повиши и автоматизацията, следователно значително ще намалее необходимостта от служители по поддръжка и експлоатация на съоръженията.

Акустични системи за мониторинг на железния път са друго наше предложение. Системите могат да се монтират на критични участъци в дефилета и проходи, където има голяма вероятност от свлачища и пропадания на железния път, контактната мрежа и системи за осигурителна техника. Сравнително малка инвестиция ще предотврати сериозни инциденти и произшествия !

В плана ще се изгражда единен автоматизиран хъб за управление на информацията, какви са вашите притеснения?

В плана е предвиден да се изгради Автоматизиран хъб за управление на информацията в ДП “НКЖИ“, необходимо е да се добави възможност да се използват облачни системи. Облачните системи могат да се конфигурират според текущите нужди на ДП “НКЖИ“. При така поставена обществена поръчка сървърите ще остареят морално за 3 години, а след това не е ясно от къде ще се намерят пари за последваща модернизация !

Какви предложения ще дадете към БДЖ ПП ?

Незабавно внедряване на нови билетоиздаващи системи с възможност за онлайн закупуване на билети и проверка на редовността на пътниците. Оборудване на минимум 100 гари и спирки с автомати за билетоиздаване. Системата ще даде възможност да се подобри значително обслужването на пътници в цялата страна, включително ще даде възможност да се закупуват билети на малки спирки.

В плана трябва да се включат и нови пътнически информационни системи за перони, чакални, подвижен състав и мобилни приложения. Системите трябва да обхванат всички гари и спирки по основните направления, крайградските райони на столицата и други големи градове. Системите ще предоставят следната информация: актуално движение на влаковете, разписания, оставащо време до следващи спирки и гари по маршрута, възможни връзки с железопътен и друг вид транспорт на ключови гари, съобщения от машиниста, служебна информация, клипове, показващи действия на пътниците при природни бедствия и аварийни спирания на влаковия състав, търговски съобщения и др. Осигуряване на широколентов интернет  Wi – Fi в подвижен състав и гари. Безплатната високоскоростна услуга значително ще подобри условията на пътниците при пътуване и престой на гари и спирки.

Знаем, че подвижният състав е в отчаяно състояние и 20-те предвидени за закупуване в Плана мотриси ще бъдат ли достатъчни за обезпечаване на пътническото движение?

Предлагаме да се закупят допълнително три мотриси за 200 км/ч за направлението София – Пловдив – Бургас/Свиленград. Част от направленията позволяват движение на подвижния състав със скорост по-висока от 160 км/ч. Композициите да са с вместимост от над 240 пътници, оборудвани с ERTMS ниво 1.

Също така предлагаме и два пилотни проекта. Първият е пилотен водороден влак (локомотив или мотриса) за неелектрифицирани направления. Може да се използва за слабо натоварени неелектрифицирани направления в цялата страна. Влакът ще изпуска в околната среда нулеви емисии и ще намали експлоатационните разходи на БДЖ ПП. Вторият е пилотен водороден влак по направлението Септември–Добринище с панорамни стъкла, включително и отчасти прозрачен покрив. Мотрисният влак ще повиши значително екологичността на транспорта в региона, както и ще подобри сигурността и комфортността на пътуващите. Ще подобри условията за придвижване на туристи до големия ски курорти Банско!

За финал от кои пера в Плана могат да се "прелеят" средства за предложените от Вас промени в НПВУ ?

Цитирам Становище на Института за икономическа политика по версията на Националния план за възстановяване и устойчивост на Р България:

„Известно ни е, че към момента ЕК не подкрепя бъдещото финансиране на софийското метро - нито през оперативните програми, нито през НПВУ. Смятаме, че е време за цялостна реформа на Софийския транспорт, която да позволи неговото поне частично самофинансиране.“

Допълнително средства за горепосочените мерки може да се осигурят от „Осигуряване на устойчива транспортна свързаност чрез изграждане на участъци от Линия 3 на метрото в София“, с бюджет 370 млн. лв., както и от „Подобряване на безопасността на движение по пътищата в Република България чрез създаване на условия за устойчиво управление на пътната безопасност“ на стойност 12 млн. лв.
---------------------------

* RASTIA - Асоциация по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия

**The European Rail Traffic Management System