Първа пленарна сесия на форума на GS1 в Европа



Изминалата година и половина беше труден период, но същевременно създаде предпоставки да тестваме нови начини на работа и нови възможности да бъдем заедно.“  С тези думи Камил Драйфус, генерален секретар на GS1 в Европа, откри първия хибриден форум на Регионалната организация, на 18-ти октомври 2021 г. Събитието се провежда хибридно за първа година – 174 представители на национални организации GS1 от Европа и Азия присъстват на живо във Варшава, докато близо 400 служители от общността на GS1 се включват онлайн. Към форума има сериозен интерес от страна на бизнеса, участват представители на над 110 компании.

През 2020 г. домакинът на събитието GS1 Полша отбеляза своя тридесети юбилей. В рамките на честването на тази годишнина през изминалия период са предприети различни инициативи с фокус върху опазването на околната среда и екоравновесието.

В първата от планираните в рамките на седмицата пленарни сесии бяха представени приоритетите на GS1 в Европа за 2022 г. Сред тях са изграждането на по-тесни контакти с регулаторите и запознаването им с възможностите на стандартите GS1; напредък в сектори от глобално значение като транспорт и логистика, посредством центрове за високи постижения, стимулиране на сътрудничеството между националните организации GS1 и други. Грегор Херцог, председател на борда на GS1 в Европа и изп. директор на GS1 Австрия, подчерта, че по отношение на идентификацията, освен утвърдения във времето и практиката Глобален номер на търговската единица, GTIN, известен като баркода, нараства значението на GLN номерата – Глобален номер на локация, което е свързано до голяма степен и с нуждата от изграждане на регистри с локации (GLN регистри).

През март 2022 година ще бъдат публикувани изискванията на Европейския парламент за паспорт на продукта и проследяване на целия му жизнен цикъл. Такива изисквания са налични вече за батериите. Своята роля в това направление GS1 открива в методиката за уникална идентификация, която предлага и стандартите за данните. Именно идентификацията на продуктите способства за правилното рециклиране и ще спомогне за реализиране на един от приоритетите на ЕС за кръгова икономика, намаляване на отпадъците и устойчивост.

Известно е, че на глобално ниво е разработена платформа от регистри, която включва и регистър на продуктите, съдържащ GTIN плюс основни данни за продукта, идентифициран със съответния баркод. Услугата е достъпна и за българските фирми, като за целта те трябва да попълнят данни в Продуктовия каталог БГ Баркод, чрез който данните се изпращат към Глобалния регистър.  Анализите показват, че само 5,5% от продуктите в този регистър имат снимка, като част от изискваните атрибути. Според Бруно Ачето, изп. директор на GS1 Италия, снимката е много важен елемент при избора за покупка и изграждането на доверие у потребителите. В рамките на форума ще бъде представена нова мобилна апликация, улесняваща процеса на снимане на продукти.

В работни групи по различните направления бе представен напредъка по конкретни проекти и актуализацията на стандартите. Така например участниците бяха запознати с новата версия на стандарта EPCIS (Версия 2.0), която е в последната фаза на обсъждане от GS1 общността. С най-обикновени думи EPCIS e “снап чата“ на движението на даден продукт и стандарта позволява реализирането на ефективни системи за проследимост независимо от сектора. Едно от нещата в новата версия на стандарта е възможността да се проследява агрегацията и какви са отношенията „родител“/“дете“ Разработено е ръководство за имплементиране на стандарта, което е достъпно за всички заинтересовани.

В сектора на транспорта и логистиката усилията са фокусирани върху реализирането на безхартиен транспорт и електронна товарителница. През 2025 година се очакват нови европейски регулации за електронния документ. Във фокус са отношенията бизнес към администрация. Предстои изграждането на обща европейска платформа, сертифицирана от Европейския съюз, за връзка между бизнеса и администрацията.

Във времето отделено за сесията по здравеопазване, беше обърнато внимание на европейските регулации за уникална идентификация за медицински изделия UDI. Съществува предложението ЕК да отложи

Регулацията за ин-витро диагностичните медицински изделия (EU) 2017/746  с 3 до 5 години с цел избягване на недостиг по веригите на доставки на тестове за COVID-19. Другата, не по-малко важна точка, беше необходимостта от разработването на стандарт за Master UDI-DI по изискване на ЕК с цел намаляване на обема на въведените данни в UDI модула на EUDAMED -- европейската база данни за медицински изделия. Master UDI-DI ще служи за групирането на медицински изделия като контактни лещи, лещи за очила и готови очила и "други продукти с високо ниво на индивидуализация*".

----------------------

*подлежи на дефиниране