Брутният доход на наетите лица достига 36 млрд. лв. през 2020 г.

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Общо през 2020 г. брутният доход от заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в България достига малко над 36 млрд. лв. Той се разпределя между 2 165 хил. наети лица със средно годишно възнаграждение[1] в размер на 16 642 лева или 1 387 лева на месец. Брутният доход от заплати нараства въпреки пандемията и загубените работни места, което е провокирано от солидния ръст в средните възнаграждения (+9,4%), компенсиращ спада в броя на наетите лица (-6,8%). Интересното е, че ударът на пандемията се понася почти изцяло от частния сектор – спад с 155 хил. на наетите лица, докато в обществения сектор броя на наетите лица се запазва почти непроменен. Брутният доход на наетите лица в обществения сектор нараства с близо 920 млн. лв., резултат най-вече от ръста в образованието, здравеопазването и държавното управление, докато в частния сектор се наблюдава спад с малко над 210 млн. лв., воден от спада в хотелиерството и ресторантьорството.

Въпреки по-тежкия удар на пандемията върху доходите в реалния сектор, частната икономика продължава да доминира, като формира близо 75% от общите брутни доходи от заплати на наетите лица в страната. Данните обаче ни позволяват да навлезем и в повече детайл и да проследим формирания брутен доход от заплати по сектори. Преработващата промишленост остава водещият сектор, въпреки негативния удар на пандемията и през миналата година формира брутен доход от заплати в размер на 6,7 млрд. лв. На следващо място е търговията, която отбеляза ръст въпреки кризата и вече носи брутен доход от заплати в размер на близо 5,5 млрд. лв. Това са и двата сектора с най-голям брой наети в страната, съответно 465 хиляди в преработващата промишленост и 372 хиляди в търговията.

На трето място вече устойчиво присъства секторът на информационните и комуникационните технологии, който носи близо 4 млрд. лв. брутен доход на наетите лица. В информационните и комуникационните технологии са наети около 100 хил. души, които получават много високи възнаграждения – средната заплата е 2,4 пъти над средната за страната. Бурното развитие на дигиталния сектор, в т.ч. навлизането му във вторичните икономически центрове, предпоставя нарастващата му роля в брутните доходи от заплати в страната. Следващите три сектора са доминирани от държавата – образованието, здравеопазването и държавното управление носят по отделно между 2 и 3 млрд. лв. брутен доход на наетите лица. В тези три публични сфери се формира над 70% от брутния доход на наетите лица в обществения сектор.

 Детайлната разбивка на частен и обществен сектор ясно показва различния профил на реалната икономика, както и сериозната роля на държавата в определени сфери. Държавата формира над 95% от брутните трудови доходи в образованието и държавното управление и близо 70% от тези в здравеопазването и социалната работа. И докато тези сектори имат силно социален характер, то общественият сектор формира и между 37 и 57% от брутните трудовите доходи в други икономически сфери като енергетиката, водния сектор и управлението на отпадъците, културата и спорта, транспорта, както и добивната промишленост. По същество дискусията за намесата на държавата в икономиката би следвало да не е просто дебат за размер на бюджетните средства, а дълбок разговор по дерегулацията във всяка една от тези сфери.  
--------------

 

[1] Брутна работна заплата е възнаграждението, което лицето получава за положения от него труд преди приспадането на задължителните и доброволните вноски за социално и здравно осигуряване и данъчните начисления за сметка на наетото лице. Средната годишна брутна работна заплата се изчислява като начислените средства за работна заплата за отчетната година се разделят на средния списъчен брой на наетите по трудово правоотношение без лицата в отпуск по майчинство.