Не е важно с колко, а по какъв начин ще се увеличава цената на тока

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Въпросът с колко да се увеличи цената на електроенергията от октомври много прилича на въпроса с колко да се увеличи бюджетният дефицит за годината. Казвам „въпрос”, а не „дебат”, защото изглежда, че нито едно от двете не е от достатъчно високо обществено значение, за да се проведе обсъждане и да се вземе решение, което се радва на голяма обществена подкрепа. Вместо това решенията продължават да се вземат от групи чиновници на бул. „Дондуков” и по всичко личи, че те са по-скоро стихийни, отколкото добре премислени и почиващи на някаква ясна визия за бъдещето.

Въпросът с колко да се увеличи цената на тока няма правилен отговор, тъй като последният зависи от множество неизвестни, каквато е ситуацията и с бюджетния дефицит. Първата неизвестна е колко точно е недостигът на средства в регулираната част на сектор електроенергетика. По данни на ДКЕВР дефицитът в НЕК в резултат от регулираната дейности на пазара на електроенергия към средата на 2014 г. възлиза на 1,5 млрд. лв., от които 720 млн. лв. за изкупуване на електроенергия от ВЕИ, 382 млн. лв. - за изкупуване на електроенергия по дългосрочни договори от ТЕЦ „Марица изток” 1 и 3 и 392 млн. лв. - за експлоатация на ПАВЕЦ „Чаира”. По изчисления на ИПИ дефицитът само за изкупуване на електроенергия от ВЕИ към средата на 2014 г. възлиза на близо 1,3 млрд. лв. Към тези непокрити разходи трябва да се прибавят и потенциалните такива, които бяха заложени с решението на ДКЕВР за цените на електроенергията в периода юли 2014 – юни 2015 г.:

• Намаляване на средногодишната изкупена електроенергия от вятърните и фотоволтаичните централи по преференциални цени с 50% – нов дефицит от 541 млн. лв.;
• Предоговаряне на дългосрочните договори за ТЕЦ „Ей И Ес 3C Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ – нов дефицит от 424 млн. лв.;
• Непризнаване на реални технологични разходи на ЕРП при цена от 30 лв./МВтч – дефицит от 30 млн. лв.

След като стане ясен пълният размер на дефицита в системата трябва да се предприемат следните стъпки:

• Да се направи цялостен преглед на условията, при които се изкупува електроенергия от ВЕИ централи на преференциална цена и ако бъде открито неправомерно отпускане на такава помощ, да се вземат мерки. Този преглед включва както метода на финансиране на централите – собствени средства/грантове, така и капиталовата база, върху която се изчислява възвръщаемостта на централите.
• Да се започнат преговори за предоговаряне на условията за дългосрочно изкупуване на електроенергия от ВЕИ централи и ТЕЦ „Марица изток” 1 и 3. Този процес отнема време и едва ли ще има яснота в рамките на няколко месеца, но колкото по-рано започне, толкова по-добре.
• Да се проучат възможностите за покриване на част от тези разходи директно от държавния бюджет, като се спазват европейските правила за оказване на държавна помощ. Това е и едно от предложенията на Европейската комисия след направения анализ от нейна страна за състоянието на енергийния сектор в страната.

Тези стъпки ще допринесат за намаляването бъдещия на недостиг на средства в сектора и регулаторът ще има по-ясна картина за случващото се. Заедно с това трябва да се изготви ясен план за премахването на кръстосаното субсидиране между небитови потребители и домакинства, което, въпреки че е забранено със Закона за енергетиката, е устойчива практика в регулирането в България.

Едва след като се направят тези стъпки, макар да не претендират за изчерпателност, може да се говори за това с колко ще се увеличава цената на електроенергията на регулирания пазар и в какъв период. По този начин компаниите в електроенергийния сектор ще имат яснота в какъв период ще си получат парите, а компаниите в частния сектор и домакинствата ще имат яснота какви ще им бъдат разходите за електроенергия в следващите години. След като е ясно по какъв начин ще се увеличава цената за домакинствата, тогава може да се направят и необходимите промени в социалната политика, така че да се повиши ефективността ѝ при отпускане на енергийни помощи и да се защитят социалните групи, които срещат затруднения при посрещане на енергийните си нужди.

Много е важно и как се прави самото увеличение на крайната цена на електроенергията, тъй като цената, на която НЕК продава електроенергията, е увеличена с четири последователни решения на ДКЕВР в периода март 2013 – юли 2014 г. В същото време крайната цена за домакинствата беше намалена с три последователни решения, което означава, че самото увеличение на цената на НЕК не решава проблемите в сектора, а единствено ги прехвърля върху мрежовите оператори – трите ЕРД и ЕСО.

Другият сериозен проблем, който трябва да бъде решен, е разплащането на НЕК с доставчиците на електроенергия. От публикувана справка на Министерството на икономиката и енергетиката става пределно ясно, че компанията се разплаща в различен размер с различните компании, макар че подобни заключения могат да се направят и на база отчетите на дружеството. Подобна злоупотреба с монополно положение трябва да бъде прекратена, а механизмът с един продавач на електроенергия на регулирания пазар – премахната. Заедно с покриването на дефицитите в сектора трябва да се работи и в посока либерализирането на пазара за всички потребителски групи.

Увеличение на цената на електроенергията няма да е изолирано в една или две години, освен ако не се направи шоково, но едва ли има социална подкрепа за подобни промени и вероятността да се случи в кратък период е малка. Поради тази причина е необходимо създаването на ясен механизъм за средносрочно компенсиране на натрупания дефицит в системата и осигуряване на безпроблемното ѝ функциониране в бъдеще. Параметрите в него могат да се променят всеки ценови период в зависимост от обективни критерии, като например инфлация. Всичко останало е сметка на коляно и дори не започва да решава проблемите в сектора, а единствено би могло да запуши за кратко най-належащите дупки.