Присъединяването на страната към еврозоната през 2024 изглежда силно затруднено при запазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии
При задълбочаване на военния конфликт в Украйна стагфлацията на българската икономика е напълно възможен сценарий. Това се посочва в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (ИИИ) на БАН.
Стагнацията е възможна, тъй като по-високите цени на енергийните ресурси едновременно оскъпяват и правят неконкурентно производството при свиване на външните пазари.
Икономистите на БАН очакват реалният растеж на БВП през 2022 да намалее до около 2% и до 2024 плавно да се възстановява до средните равнища преди пандемията. Динамиката на вътрешното търсене ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната, както и по линия на очакванията за ускорено усвояване на европейски средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Инфлацията ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като прогнозата е да бъде особено висока (близо 14% на средногодишна база) през 2022. През годината българската икономика преминава от почти дефлационно състояние към инфлационно ускорение в резултат от съчетаването на външни и вътрешни фактори от различен характер. Външните фактори, които влияят на цените в местни условия, са свързани с ускоряващата се инфлация в еврозоната вследствие на паричната експанзия на ЕЦБ. Допълнителен проинфлационен ефект се реализира по линия на високите социални разходи на правителството, създаващи допълнителна покупателна способност на икономическите субекти в условията на физически ограничения заради пандемията от COVID-19 и нарастващи спестявания, която, при отмяна на ограничителните мерки, стимулира догонващо вътрешно търсене. През първите месеци на 2022 инфлацията в България надвишава значително средната инфлация в ЕС и еврозоната, което поставя под риск средносрочното изпълнение на критерия за ценова стабилност за присъединяване към еврозоната в сегашния му вид и провокира по-висок вътрешен инфлационен растеж в страната.
Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономическия растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация в страната, а безработицата се очаква леко да нарасне през 2022, но впоследствие да спадне до обичайните си равнища от около 5% при преодоляване на процесите на стагфлация в икономиката.
Очакванията са, че бюджетните приходи в периода 2022-2024 ще се запазят около 39% от БВП вследствие на растящата инфлация и предприетите дискреционни мерки в областта на социалната и доходната политика, осигуряващи по-високи постъпления по данъците върху доходите и социалните осигуровки. Предвид текущите параметри и заявки за провеждане на разходна политика на правителството и евентуалната актуализация в средата на годината, много е вероятно делът на бюджетните разходи по консолидираната фискална програма да достигне почти 50% от БВП през 2022. Очаква се бюджетният дефицит в края на 2022 да възлезе на -5% от БВП и постепенно да се свива до 3% от БВП до 2024. При подобно развитие на бюджетните показатели, присъединяването на страната към еврозоната през 2024 изглежда силно затруднено при запазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии.
Очакванията на бизнеса също са в посока на понижаване на икономическия растеж, влошаване на бизнес средата при по-ниски реални фирмени приходи и растящи разходи. Това е неблагоприятно и по линия на конвергенцията към еврозоната, като през 2021 България изостава от средните темпове на растеж на БВП на човек от населението за ЕС. Съпоставката с Румъния показва, че 15 години след присъединяването към ЕС БВП на човек от населението в България изостава с 40% спрямо румънския и страната остава трайно на последно място сред другите държави-членки.